Ако в Лондон през втората половина на 1600-те вървите по улицата с ананас — били сте по-богати от всички наоколо. И не, почти никой не го ядял.
Ананасите се докарвали от тропиците, а в Европа се опитвали да ги отглеждат в специални отопляеми оранжерии. Топлели ги с тор и торф, поддържали постоянна температура и влажност. Един плод растял 3 години и изисквал грижи почти като породист кон.
Ананасът се поставял в центъра на масата като основна украса на банкета. Носели го на приеми и балове, за да покажат нивото на богатство. Да го изядеш се считало за варварство — приблизително като днес да скъсаш дизайнерска чанта заради хайп (макар че в социалните мрежи и това се случва).
В Лондон съществували фирми за наем на ананаси. Плодът се вземал за вечерта, показвал се на гостите и сутринта се връщал на собственика. Един и същ ананас можел да „работи“ на десетки приеми поред.
През 1675 г. градинар за първи път отгледал ананас в Англия и тържествено го връчил на крал Чарлз II — този момент дори бил увековечен на официален портрет от Хендрик Данка. Плодът се поднасял като символ на имперска мощ и контрол над отвъдморските колонии.
ФБ
Алина Симеонова






