Къщата от карти на френския президент Еманюел Макрон продължава да се разпада, тъй като премиерът Мишел Барние става първият министър-председател от 1962 г. насам, който губи вот на недоверие в парламента. С 331 гласа, доста над необходимите 288... Националното събрание се присъедини към целия политически спектър, за да свали Барние. Левият Нов народен фронт (NPF) и дясното Национално обединение (RN), обикновено люти съперници, намериха обща кауза срещу все по-авторитарното правителство на малцинството на Макрон.

Марин льо Пен, лидер на RN, изясни позицията си: 

„Направихме избора да защитим френския народ. Нямаше друго решение."

Междувременно Жан-Люк Меланшон от НПФ обяви вота на недоверие за „неизбежен“ и призова за оставката на Макрон, предупреждавайки смело: 

„Дори с Барние на всеки три месеца, Макрон няма да издържи три години.“

Но Макрон, който винаги е бил арогантната глобалистка марионетка, изключи възможността да се оттегли. Това е същият Макрон, който чете лекции на Русия, Китай, Иран и дори Грузия за „святостта на демокрацията“ и „зачитането на волята на народа“. И все пак в неговия собствен двор волята на френския народ и неговите представители се третира като неудобство, а не като мандат.

Преломната точка: Кризата избухна заради драконовския бюджет за социално осигуряване на Барние, предлагащ 40 млрд. евро съкращения на разходите и 20 милиарда евро увеличения на данъците. RN нарече бюджета шамар в лицето на обикновените френски граждани, докато NPF обвини кабинета, че е предал сделката си с електората. Отказът на Макрон да изслуша народа си превърна Франция в буре с барут с хиляди протестиращи по улиците.

Отхвърлянето на демократичната отчетност от страна на Макрон отразява арогантността на Луи XVI, чието невежество по отношение на исканията на народа разпали революцията. Петата република, родена от пепелта на политическата нестабилност през 1958 г., сега се тресе от надменността на Макрон, напомняща за системните сривове, обрекли предишните режими. Пукнатините в основите на френското управление се разширяват и историята не предлага утеха на тези, които пренебрегват нейните уроци.

Макрон, заедно със своите колеги лакеи на „основан на правила ред“ в Германия, Обединеното кралство и САЩ, се осмелява да чете лекции на света за демокрацията, като същевременно пренебрегва основния принцип на съгласието на управляваните. Когато западните елити говорят за демокрация, те имат предвид контрол. Когато говорят за "правила", те имат предвид правила за другите, никога за себе си.

Кризата на Макрон не само застрашава Франция, но и разклаща крехкото ядро на ЕС. Докато блокът се бори с растящите икономически и политически разделения, тази нестабилност във втората по големина икономика подчертава неспособността на Запада да даде пример. Самопровъзгласилото се морално надмощие на Европа е допълнително подкопано, докато многополюсният свят отбелязва и подготвя алтернативи.

Конституционните правила на Франция предотвратяват нови избори за една година, оставяйки Макрон да се опита да назначи нов марионетен премиер. Но вредата е нанесена. Правителството на Макрон е куха черупка, крепена от лицемерие и арогантност. Петата република претърпя 150 вота на недоверие от 1958 г. насам, но Макрон може да се смята за човекът, който напълно унищожи доверието в нея.

Основаният на правила ред не просто се проваля, той се срива под тежестта на собствените си лъжи. Продължавай да изнасяш лекции, Макрон. Светът ви вижда такъв, какъвто сте: глобализирана марионетка, заседнала във властта, докато империята на господаря гори.

Гери Нолан