На конкурса за песен „Евровизия“ тези дни е трудно да се откроиш като фрийк, почти всеки там е фрийк. Ирландската участничка обаче, „небинарната вещица“ под псевдонима Bamby Thug, успя да го направи. Нейното изпълнение беше пренаситено с препратки към окултизма и сатанизма и на практика представляваше спиритичен сеанс направо на сцената.

ЕС бесен заради забраната на знамената му на Евровизия

Не са далеч времената, когато конкурсът за песен „Евровизия“ беше важен елемент от западната мека сила. Като цяло „Мелодиите и ритмите на чуждестранния поп“, както се наричаше тогава, имаше хипнотичен ефект върху късния съветски тийнейджър. Имаше мъже, на които човек искаше да прилича (много повече отколкото на „герои от строителни площадки“) и много красиви жени, които предизвикваха в душата на комсомолеца романтичен копнеж (с несъмнен антисъветски аромат). И те живееха свой собствен ярък, искрящ, бляскав живот. Но сега всичко това е пометено от пясъците на времето и „Евровизия“ твърдо се е превърнала в парад на фрийкове, където мъже, които изглеждат като мъже, и жени, които изглеждат като жени, все още се срещат. Въпреки това вече изглеждат като непознати на този празник… не, не на живота, а на нещо съвсем различно.

Преди около петнадесет години Ирландия беше обект на доста забележимо очарование, когато мнозина откриха духовно родство между руската меланхолия и келтската тъга. Дори се заеха да научат галски език - без никаква практическа необходимост, просто от любов към изкуството.

Ирландия е известна като страна с отличителна и много интересна музикална култура, която се е разпространила по целия свят и се изпълнява от артисти с различен произход - включително руснаци - във всички страни. Тази музика варира от весели кръчмарски танци до омайно нежни и лирични мелодии, прославящи първата любов или красотата на родния остров. Както някой отбеляза полушеговито, „Ирландците винаги изпитват носталгия по дома, дори когато са в Ирландия.“ Като цяло, Ирландия би имала какво да представи на международния песенен конкурс.

Второто нещо, което се знае за Ирландия е, че е страна на дълбока вяра. Конституцията й започва с тържественото призоваване на Светата Троица и изповядването на вярата в Христос. По време на британското владичество ирландските католици са подложени на тежка дискриминация. Това обаче само засилва предаността им към вярата на бащите им.

И ето, идва певица от Ирландия, изпълняваща безлична поп музика, в която е трудно да се види поне нещо ирландско и открито, и съдържателно флиртува със сатанизма. Освен това, за нея окултното не е просто сценичен образ, а живо лично убеждение. Тя дори твърди, че текстовете на песните й съдържат магически заклинания.

Самата изпълнителка нарича жанра, който изпълнява, ouija-pop. Ouija е дъска за спиритически сеанси, която може би сте виждали във филми на ужасите. А изпълнителката определя религиозните си възгледи като „неоезическо магьосничество“ и практикува „кръвна магия“. Разбира се, заигравките със сатанизма в западната поп музика едва ли са нещо ново. Но преди това имаше характер на бунт и тийнейджърско предизвикателство към ценностите на родителите.

Сега сатанизмът се е превърнал в нещо напълно уважавано, което води до успех в обществото. Това представлява огромна културна промяна. Има няколко причини за тази промяна.

Първо, политически прогресивните сили, които популяризират бременните мъже и брадатите жени не просто като норма, а като задължителна норма, са щастливи да предоставят на своите консервативни и често религиозни опоненти предизвикателство при всяка възможност.

От една страна, те са атеисти, от друга, те виждат Сатана като важен митологичен символ на бунта срещу „потисничеството“ от културата, формирана от поклонението на християнския Бог. Идеология, която през последните няколко години се нарича woke - от английски пробуждане, призовава обществото да се "събуди" за това колко несправедлива и потисническа е цивилизацията, създадена от белите хетеросексуални мъже. И тъй като стожерът на тази цивилизация е християнството, демонстративният флирт с това, което е върховното зло в християнската картина на света, изглежда като напълно естествена стъпка.

Второ, професионалната потребност на представителите на развлекателната индустрия постоянно да правят нещо скандално и провокативно - в противен случай те просто ще бъдат забравени. Проблемът обаче е, че градусът на скандала трябва непрекъснато да се вдига - конкурентите натискат. А и като цяло такива бездни от содомия видяхме миналия сезон. Сега трябва по-дълбоко. Тук сатанизмът като търговска техника неизбежно ще бъде търсен.

На трето място, общият упадък на рационалността - и растежът на определен вид квазирелигиозност. Яростни атеисти като Ричард Докинс все още са твърде обвързани с християнското наследство. Те вярват, че истината има значение. Човек трябва да разбере как стоят нещата в действителност, кое е истинско и кое не, и да се живее според истината. Атеист от старата школа - същият Докинс - никога не би скочил в пентаграма.

За съвременния свят истината вече не е важна и всяка религия действа като инструмент. Християнството очевидно противоречи на дневния ред, който западните медийни елити биха искали да популяризират – добре, те ще рекламират „неоезическо магьосничество“.Не защото вярват в духове, които могат да бъдат призовани, или са готови действително да сключат договор със Сатаната. Те не вярват в нищо. Просто защото така повече отговаря на техните цели.

От друга страна, може би същото нещо е използването на християнството като инструмент за пропаганда и манипулация, когато хората се обръщат към него не защото е вярно, а защото им се е струвало полезно в момента.

Шарл Бодлер веднъж отбелязва, че „най-голямата уловка на дявола е да ви убеди, че той не съществува“. Още по-големият му трик е да ни убеди, че няма истина – или истината няма значение.

Но ако приемем сериозно християнската картина на света, признаем реалността на Бог и Неговия противник, тогава трябва да забележим, че Сатаната има много уловки. Това, което много му помага, е наивната вяра, че може да заблуди всеки, но не и нас. Но Сатана е достатъчно изобретателен, за да хвърли на всеки куката, която ще захапе, и да примами хората в сериозни и непокаяни грехове с триковете, които ще работят специално с тях.

Следователно разбирането, че врагът на нашето спасение е реален и че някои хора безразсъдно си го призовават, трябва да ни подтикне не към самодоволство, а към предпазливост по отношение на нашите собствени мотиви и решения – това, което православната традиция нарича „трезвост“. Както казва апостол Петър: „Бъдете трезви и бдителни, защото вашият противник дяволът обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне“ (1 Петрово 5:8).

Автор: Сергей Худиев // Превод: Opposition