Още в първите две седмици от новия археологически сезон на Перперикон екипът на проф. Николай Овчаров се похвали със сензационно откритие: мощно укрепление, ограждащо отделен „град в града“, съобщава segabg.com.
След близо десетилетие проучвания в т.нар. Южен квартал археолозите се натъкват на неизвестна досега крепостна стена.
По думите на проф. Овчаров, тя е изградена специално за защита на монументалната Голяма базилика – катедрален храм, създаден в края на V век като седалище на епископията Родопи, обхващала тогава цялата планина.
Във вътрешността на този укрепен религиозен център археолозите са идентифицирали различни постройки: епископска резиденция, административни и жилищни сгради, както и занаятчийски работилници.
Това подсилва хипотезата, че Перперикон е запазил своето голямо значение и през християнската епоха.
През VI век Перперикон вече е представлявал голям град с две отделни крепости.
Първата – на акропола – е била изградена още в края на III век при римския император Диоклециан.
Тогава тя е служела за защита срещу първите варварски нашествия на готите.
С приемането на християнството в края на IV – началото на V век, в западната част на акропола е построена първата християнска църква.
Предполага се, че тя е била седалището на св. Никита Ремесиански – епископът, известен като покръстител на Родопите.
Към края на V век населението и значението на Перперикон се увеличават значително.
Така в по-слабо населения дотогава Южен квартал се изгражда внушителната 40-метрова базилика, която поема централната роля на новата епископия Родопи.
От началото на VI век Източната Римска империя (Византия) навлиза в период на нестабилност. Честите нашествия на славяни, прабългари и авари заплашват градовете в Тракия и Беломорието.
Исторически източници свидетелстват за превземането на важни антични селища като Топир – в близост до днешния гръцки град Ксанти – както и за обсадата на Солун.
Именно в този контекст се налага бързото и укрепване на базиликата и епископския център в Перперикон.
Новооткритата крепостна стена е с дебелина 2,2 метра и свидетелства за спешната нужда от защита.
Макар здрава, по строителната ѝ техника личи, че е изградена прибързано заради непосредствената заплаха.
Най-близък архитектурен и исторически аналог на това укрепление е град Юстиниана Прима – любимият град на император Юстиниан I Велики (527–565), изграден близо до родното му място и носещ неговото име.
Днес Юстиниана Прима е идентифицирана с останките при Царичин град, близо до сръбския Лесковац.
Подобно на Перперикон, и в Юстиниана Прима първоначално катедралната трикорабна базилика не е била укрепена.
Едва около 535 г., по време на варварски нашествия и след въстанието „Ника“ в Константинопол, е изградена защитна стена около храма.
Това преустройва градската среда из основи – сценарий, който проф. Овчаров смята, че се е разиграл и в Перперикон през втората половина на VI век.
Именно върху този исторически преход ще се съсредоточи работата на археолозите през летния сезон на 2025 г.
Разкопките ще продължат поне до края на септември, като ще се работи с екип от около 60 души и ще се обхване широк терен.
Финансирането на обекта е осигурено целево от държавния бюджет в рамките на програмата за приоритетни културно-исторически обекти на Република България.
Целта е не само научна, но и свързана с развитието на културния туризъм, подчертава проф. Николай Овчаров.






