За десет години броят на застрахованите моторни превозни средства нараства с 38,8% – от 2,534 млн. на 3,518 млн. МПС.

В същото време честотата на предявените претенции намалява с 18,7% – от 4,45% на 3,62%. Тоест имаме повече застраховани автомобили и по-ниска относителна честота на щетите. И въпреки това цената на „Гражданска отговорност“ се увеличава. По публично цитирани данни средната цена през 2015 г. е била около 180 лв., или приблизително 92 евро, докато средногодишната цена през 2024 г. е 144,1 евро. 

Това представлява увеличение от приблизително 56,6%.

Данните за експозицията, предявените претенции и честотата са от предоставената статистика, а данните за цената са от публични пазарни данни. КФН публикува официалните данни за броя и стойността на предявените претенции по „Гражданска отговорност“.

Какво означава това?

Тук трябва да направим едно важно разграничение. Абсолютният брой на предявените претенции не намалява – той се увеличава с 13%. Но автомобилите в застрахователната експозиция се увеличават с почти 39%. Следователно относителната честота на щетите намалява от 4,45% на 3,62%.

И точно това е същественото.

Ако имаме повече застраховани автомобили, но по-малка честота на щетите, би било логично да очакваме поне част от този ефект да се отрази благоприятно върху цената. Вместо това за същия период средната цена на „Гражданска отговорност“ нараства с около 56,6%.

Това показва нещо много важно:

Броят на щетите сам по себе си не определя цената на застраховката. И това е фундаменталният проблем при опита да се представи бонус-малус като механизъм, който чрез броя на нарушенията или щетите автоматично ще доведе до справедлива цена за всеки водач. Една щета за 500 евро и една щета за 500 000 евро са една щета като брой, но са напълно различен финансов риск.

Затова:

Брой щети ≠ стойност на риска.

А още по-малко:

Повече щети ≠ автоматично по-скъпа застраховка, а по-малко щети ≠ автоматично по-евтина застраховка. 

Самата Асоциация на българските застрахователи посочва, че върху цената влияят не само честотата на щетите, но и размерът на обезщетенията, цените на ремонтите, резервните части, медицинските услуги и други фактори.

Следователно въпросът към бонус-малус е много прост:

Как тази система ще докаже, че намаляването на броя на щетите при конкретен водач действително води до намаляване на неговия финансов риск и съответно до намаляване на цената на неговата застраховка?

Защото историческите данни за целия пазар показват точно обратното:

2015–2024 г.:

+38,8% застраховани МПС;

+13,0% предявени претенции;

−18,7% честота на претенциите;

+56,6% средна цена на „Гражданска отговорност“.

Това е аномалия, която не може да бъде обяснена само с броя на щетите. И именно затова бонус-малус, изграден основно върху броене на нарушения и щети, без да отчита реалната стойност на риска, не може да бъде представян като достатъчен механизъм за справедливо ценообразуване и още по-малко като доказан инструмент за повишаване на пътната безопасност.

И най-важният въпрос:

Ако през десетгодишен период честотата на претенциите намалява с почти 19%, а цената на „Гражданска отговорност“ се увеличава с почти 57%, защо обществото трябва да вярва, че още една система за преразпределение на цената според броя на нарушенията автоматично ще направи застраховката по-справедлива и ще подобри пътната безопасност?

Това не е доказано. Именно това трябва да бъде доказано.