Украинският президент Володимир Зеленски обяви най-мащабните кадрови промени в управлението от началото на войната с Русия през 2022 г.
Макар официалната линия да говори за „обновление“, мнозина анализатори тълкуват разместванията като пореден ход в укрепването на властовата вертикала около президентската администрация, известна още като Банкова.
Реорганизацията идва на фона на засилващото се обществено недоволство, продължаващата война и нарастващите скандали около корупция в отбранителния сектор.
Най-съществената промяна засяга поста на министър-председателя. Очаква се министърът на икономиката и първи вицепремиер Юлия Свириденко да поеме ръководството на кабинета.
Нейната кандидатура вече е предложена в парламента, като гласуването се очаква в близките дни.
Досегашният премиер Денис Шмигал, който подаде оставка, е номиниран да оглави Министерството на отбраната – на мястото на Рустем Умеров.
Последният, според украински и международни медии, може да бъде изпратен като посланик във Вашингтон, където живее семейството му.
По този начин ключовите фигури в управлението запазват влиянието си, като промените по-скоро наподобяват „вътрешно пренареждане“, отколкото реална ротация на елита.
„Трябва да приложим всичко, за да укрепим стабилността на нашата държава и общество възможно най-скоро“, заяви Зеленски, мотивирайки предприетите мерки.
Свириденко е позната фигура в президентските кръгове – бивш зам.-ръководител на администрацията на Зеленски и настоящ министър на икономиката.
Тя е считана за технократ с дипломатически усет и стабилни връзки с Вашингтон, включително с финансовия министър на САЩ Скот Бесент.
Нейното назначение се разглежда от западни наблюдатели като знак за затвърждаване на контрола върху икономическата политика и за усилие за изграждане на добри отношения с администрацията на Доналд Тръмп.
Анализатори отбелязват, че макар Свириденко да има репутацията на професионалист, тя остава част от йерархията, в която решенията се взимат изцяло в тесен кръг около президента.
Според анализаторите, истинският печеливш от кадровото разместване е ръководителят на президентската канцелария Андрий Ермак.
Под негово влияние се намират ключови звена – от външната политика до отбранителните поръчки.
Все по-отчетливо се забелязва тенденция на концентрация на властта именно около Банкова, без включване на нови политически играчи.
Промените вероятно ще засегнат и структурата на министерствата – според източници, се обмисля сливане на някои ведомства, включително Министерството на националното единство, ръководено от вицепремиера Чернишов, който е обект на антикорупционно разследване.
Критиците на Зеленски изразяват тревога от новата управленска конфигурация.
Според тях тя не е знак за обновление, а за системна консолидация на президентската власт.
Един от най-гласовитите противници, кметът на Киев Виталий Кличко, заяви:
„Това е истинска заплаха за демокрацията“, посочвайки отсъствието на избори, ограниченията върху опозиционните партии и пълния контрол върху парламента.
В условията на война, подобна концентрация на власт изглежда прагматична – целта е бързина, ефективност и лоялност.
Но наблюдатели предупреждават, че при отсъствие на институционален баланс и демократичен контрол, системата рискува да се превърне в персоналистки режим.
За западните партньори на Украйна, особено за САЩ, това създава сложен казус – от една страна новите назначения са приемливи от техническа гледна точка.
От друга – засилващият се авторитаризъм може да подкопае демократичната легитимност на украинската власт в дългосрочен план.






