Няма съмнение, че Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, появили се в завладяващото въображение на Ено Рауд, вече пътешестват самостоятелно. Тези три странни на вид човечета, запознали се пред павилиончето за сладолед, преживяват какви ли не приключения – нашествие на котки, крият се от плъхове, стават жертви на една крадлива сврака и спасяват цял град от нечувано бедствие… Има някакво необяснимо очарование в тази книга, въпреки че особени чудеса все пак не се случват. Навярно това идва от усещането за един свят единен с природата, свят на доброта, радост и доброжелателство.

Но днес героят е Ено Рауд – невидимият наблюдател и разказвач на техните нечувани подвизи, роден на 15 февруари, в Тарту, Естония. Не би трябвало да има съмнение, че и личността, и животът му са не по-малко интересни от тези на героите му, защото той умее да създава Светове.

Баща му е естонският поет Март Рауд, сестра му е художничката Ану Рауд. Собственото му семейство също е изключително талантливо и интересно. Съпругата на Ено Рауд – Айно Первик – е детска писателка и преводач. Децата им са – писателят, японист и полиглот Рейн Рауд, който владее повече от тридесет езика; музикантът Михкел Рауд; художничката Пирет Рауд. Четейки книгите на Рауд, можем отчасти да си представим в каква креативна и занимателна среда израстват децата му.

Първите си произведения Ено Рауд публикува още в края на 1930 г., т. е. когато е на около десет години, в списание за деца, под псевдонима Ено Самалхабе, който в превод от естонски означава Ено Мъхеста брада. През 1952 г. Рауд завършил Държавния университет в Тарту, а след това работил в продължение на няколко години в Естонската национална издателска асоциация.

Първата книга, която му донася популярност, е поредицата от истории за Сипсик – оживялата парцалена кукла, издаден през 1960 г. С времето Сипсик (във вида, в който я нарисувал известният естонски художник Едгар Валтер – с черна рошава коса и костюм на широки бяло-сини ивици) се превръща в един от символите на естонската детска литература.

Решавайки да подари на по-малката си сестра Ану за рождения й ден кукла, брат й Март я шие сам: парцали, памук и игли с конци му дава баба му. Но резултатът малко го огорчава. “Кулата се оказа съвсем некрасива, не такава, каквато той мечтаеше да направи”. Обаче, изведнъж, куклата започва да говори, но само с Ану и Март, другите хора не я чуват. Децата не се разделят с любимата играчка: те я изпращат до Луната, качват се с нея на покрива, плуват с надуваема лодка, борят се с оси. В тази книга, с топлота и разбиране се разказва за обикновени деца, в живота на които внезапно се случва Чудо, за което другите хора не подозират, те имат Тайна. Книгата е преведена на английски, немски, фински, полски, японски, белоруски, таджикски и други езици.

Освен на прочутата „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“, Ено Рауд е автор на още над 35 книги, романи, поезия, и романизирани легенди и митове. Пише и сценарии за няколко анимационни филми.

През 1970 г. печели първа награда на Всесъюзния конкурс за детска книга за книгата си „Огън в затъмнения град“. Неговата „История с летящи чинии“ е удостоена с литературната премия на Естония. През 1974 г. за книгата „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ името на Ено Рауд е включено в международния почетен списък на Ханс Кристиан Андерсен.

Изкушаваме се отново да ви предложим откъс от най-популярната му книга, оцветила детството на много деца и не по-малко любимо четиво на вече порасналите. Но не, премислихме.

Сега героят е Ено Рауд. Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада продължават своите пътешествия, а Ено Рауд отстрани се усмихва…

Източник: AFISH.BG