Както съобщи президентът Владимир Зеленски на първата среща с фракцията „Слуга на народа“ (СН), от началото на „голямата“ война Върховната Рада е в центъра на такъв план. Това, каза той, ще бъде част от голяма информационна кампания, насочена към уронване на легитимността на държавния глава.

Очевидно става дума за дискусия, относно правния статут на Зеленски след 20 май 2024 г., когато изтича неговият петгодишен мандат. Напоследък в украинските политически кръгове тази дискусия става все по-активна.

Противниците на Зеленски твърдят, че след тази дата легитимността на президента ще бъде поне под въпрос. Ако не и да изчезне, което означава, че ще става дума за узурпация на властта. И следователно той трябва да прехвърли властта на председателя на Радата. Според Конституцията, той действа като президент в отсъствието на действащия държавен глава.

Поддръжниците на президента подчертават принципа на приемственост на властта. И посочват члена в Конституцията, според който пълномощията на един президент изтичат, когато друг президент положи клетва. А по време на военно положение не могат да се провеждат президентски избори, според закона. Въпреки че Конституцията не казва нищо за такава забрана.

Споровете по тази тема се водят от доста време. Но съдейки по изявлението на Зеленски на срещата на фракцията, властите ги следят отблизо и виждат в тяхзаплаха.

Как може да се развие ситуацията по-нататък и какъв може да бъде „планът за дестабилизация“?

Проблеми в Радата и Конституционния съд

И така, какво каза Зеленски на депутатите от „Слуга на народа“ за „плана за дестабилизация“? Както казва източник от фракцията пред Страна.ua, президентът на първо място обвинил Русия за подготовката му. Същността на плана, по негови думи е, че от май цели фракции могат да започнат да саботират работата на парламента. Това ще бъде вплетено в тъканта на голяма информационна кампания. Тя ще е насочена срещу правителството, една от целите, на която ще бъде създаване на криза около президентската легитимност. Зеленски призовал депутатите да не се поддават на провокации и да се „държат заедно“.

Под въпроса за легитимността президентът има предвид, вероятно, ситуацията около неговите правомощия. Тя се развива с наближаването на 20 май - денят, в който преди пет години Зеленски официално пое президентския пост, полагайки клетва на трибуната на Радата.

В политическите кръгове се разгаря разгорещен дебат относно правния статут на Зеленски след 20 май. Той се свежда до един въпрос: дали президентът Зеленски ще бъде легитимен след изтичане на петгодишния мандат, за който беше избран през 2019 г.

И въпреки че президентът обвини Русия, че разгръща тази тема, сега тя се повдига главно от вътрешните опоненти на Зеленски. Например, политици, близки до Петро Порошенко, както и други опозиционни фигури.

Според тях след 20 май Зеленски вече няма да бъде легитимен президент на страната. Тъй като според Конституцията, по време на военно положение автоматично се разширяват само правомощията на Радата, но не и на президента. Следователно Зеленски трябва да подаде оставка след 20 май, а правомощията му ще преминат към председателя на парламента. Ако това не се случи, тогава, според привържениците на тази версия, ще има узурпация на властта.

Противниците излизат с контрааргументи, че според Конституцията президентът упражнява правомощията си, докато новоизбраният президент встъпи в длъжност. Не трябва да се нарушава конституционният принцип за приемственост на властта. Освен това, в закона за военното положение изрично е записано, че пълномощията на президента не могат да се прекратяват. А ако мандатът е изтекъл към този момент, те се запазват до започване на работа на президента, избран след отмяната на военното положение.

Като аргумент привържениците на тази линия се позовават на данни от социологически проучвания. Например, на Киевския международен институт по социология (КМИС). Според КМИС 69% от анкетираните са казали, че Зеленски трябва да остане президент до края на военното положение. Само 15% смятат, че сега трябва да се проведат избори за нов държавен глава. Други 10% смятат, че през май, когато изтече мандатът на Зеленски, той трябва да подаде оставка. Като ги прехвърли на председателя на Радата.

Съдейки по изявлението на Зеленски, властта е обърнала внимание на дискусията около мандата. Тя я приписва (поне официално) на машинациите на Руската федерация.

Въпреки това много известни украински политици, които сега опонират на президента, изразиха съмнения относно легитимността на Зеленски след 20 май.

Това заяви например бившият председател Дмитрий Разумков. "Няма конфликт на легитимността. Правомощията на настоящия президент приключват през пролетта на тази година. Освен това, в Конституцията ясно е казано какво трябва да се случи. Има председател на Върховната Рада, той изпълнява функциите на президент, докато не бъде избран нов президент и той да поеме правата си... Избори са възможни само след края на военното положение“, твърди Разумков.

Бившият главен прокурор и народен депутат Юрий Луценко в Youtube канала на бившия си колега в парламента Борислав Береза ​​каза, че Зеленски „фактически е завършил първия си мандат и без никакви избори. Като използва войната, се държи като президент с втори мандат, който вече няма какво да губи".

"Този човек е решен да бъде президент за дълго време. Като цяло реши да не се занимава с никакви правни или политически стъпки нито в парламента, нито в Конституционния съд. [Той] просто казва: ние сме във война и затова няма да има избори “, каза Луценко.

Въпреки че решението на Конституционния съд, според бившия главен прокурор, може да бъде изход от ситуацията.

"Като цяло Зеленски можеше да се обърне там. И съм почти сигурен, че щяха да намерят вариант как да запазят приемствеността на властта, без да повдигат проблема с легитимността на президента", смята Луценко.

Призивът за обжалване пред Конституционния съд по въпроса за правомощията на държавния глава, между другото, се чува доста често. Когато секретарят на СНБО Алексей Данилов беше попитан за това по време на обсъждане на правния статут на Зеленски, той отговори, че сега има само 13 от 18 съдии в Конституционния съд, а скоро ще бъдат общо 12, тъй като пълномощията на един съдия изтичат.

„Необходими са две трети от гласовете [за решението], а хората може да са в отпуск, в болнични...“, каза Данилов в програмата на Мосейчук Podcast.

Казаното от секретаря на СНБО може да се разбира в смисъл, че процедурите в Конституционния съд могат да се превърнат в дълга история.

Високопоставен източник от властта обаче тълкува думите му по друг начин.

„Данилов просто не можеше да каже директно: няма гаранция, че Конституционният съд ще вземе правилното решение от наша гледна точка (че правомощията на Зеленски не подлежат на съмнение - Ред.) Няма пълна увереност в това ако въпросът дойде на бюрото им. В действителност сега няма ясно пропрезидентско мнозинство в Конституционния съд. Но дори и да отидем в съда, едва ли ще вземат решение (каквото и да е то) преди 20 май ”, казва източникът на Страна.ua.

Сега да се върнем към ситуацията в Радата. Източник, близък до ръководството на фракцията „Слуга на народа“твърди, че планът на противниците на правителството за дестабилизиране на парламента може да бъде следният.

"Вероятно ще има опити да се провокира реч срещу Зеленски от значителна част от фракцията "Слуга на народа", така че да нямаме достатъчно гласове за каквито и да е решения. Това може да се координира от Порошенко, въпреки че неговата фракция (Евросолидарност - ред.). Едва ли ще пренебрегне заседанията. Все едно те не гласуват с нас. Ако не дойдат означава да загубят парламентарната трибуна, от която с изказванията си създават съдържание. По-скоро ще започнат да се придържат към линията, че има политическа криза в страната. Както и, че е необходимо да се разбере легитимността на президента и т.н. Може би дългосрочната желана цел дори не е криза около президента, а завземане на властта от парламента, подобно на 2014 г. Че трябва да се вземе политическо решение и да се спаси страната, принуждавайки президента да прехвърли властта на председателя след 20 май. Но не мисля, че този план ще проработи. Разбира се, има различни настроения в „Слуга на народа“, но едва ли ще има 50-100 депутати наведнъж, които да блокират гласуването. Така че нашите опоненти могат само да „помпат“ не само по темата за правомощията, но и проблемите със западните доставки, ситуацията на фронта, някакви корупционни скандали, в очакване на спад в нивото на доверие в президента, резултат от изборите в САЩ и евентуално идването на Тръмп.Руснаците, от своя страна, ще работят с тези теми в социалните мрежи: за тях, разбира се, колкото по-зле е при нас, толкова по-добре“, казва източник от „Слуга на народа“.

Между другото, планът да се лиши президентът от мнозинството му в Радата има още една страна, освен опита да се блокира работата на Радата. Ако този план проработи, новото мнозинство може да избере нов председател и да започне да нагнетява темата за необходимостта от прехвърляне на президентските правомощия върху него.

Политологът Руслан Бортник допуска, че до май ще има реален срив на парламентарното мнозинство, което може да се изрази в саботиране на заседанията на депутати и желание да напуснат парламента. Ако това се допълва от влошаване на ситуацията на фронта, проблеми със затягането на мобилизацията и корупционни скандали, тогава кризата заплашва да премине в остра фаза.

"Проблемът с легитимността може просто да бъде формален спусък, а не причина за потенциална политическа криза или дори цяла поредица от тях. Русия може да се опита да се възползва от нашите политически грешки. Затова ми се струва, че властите сега се опитват да действат проактивно: да потушат прогнозираната криза в парламента и да предотвратят възможните рискове от протести, свързани с нов кръг на мобилизация и възможното развитие на ситуацията на фронта“, коментара експертът.

"Гласуването на закона за мобилизацията ще покаже какъв кризисен потенциал има парламентът. Ситуацията навлиза в правна несигурност, възможна е политическа турбуленция. Властите разбират това, иначе Зеленскинямаше да се среща с депутатите и нямаше да ги призовава за единство. Ще видим колко ефективна е била разяснителната работа, според разпределението на гласовете. Ако законът за мобилизацията „се спъне", това ще означава, че Банковая е започнала да губи контрол над процесите", коментира политологът Андрей Золотарев.

Между другото, според източник в Радата, ситуацията със закона за мобилизацията може да се развие по два сценария. Или властта ще се опита да се договори с политически сили и отделни депутати, внесли голяма част от поправките (общо почти 4000), за да приеме компромисен вариант. Или ще се прибегне до специална процедура на гласуване (която намалява броя на измененията и времето за тяхното разглеждане), за да се приеме версията на закона, за която настояват властите.

"Ръководството е за това. Но проблемът е, че нашите партньори и много от нашите мажоритарни избиратели са показали съвсем ясно, че без "опростяване" на текста на законопроекта, те няма да се движат напред. Без коригиране на законопроекта няма да се стигне до второ четене. Дискусията продължава", казва източник, близък до ръководството на фракцията на СН.

Като цяло изглежда, че краят на май 2024 г. ще бъде важен период, който ще определи по-нататъшното развитие на ситуацията в Украйна.

Автор: Денис Рафалски // Превод: Opposition