Проучване за „Труд news“ показва застой при ГЕРБ-СДС и ПП–ДБ, БСП минава бариерата, а доверието към парламента остава критично ниско. Радев и Йотова са с единствен положителен личен рейтинг.

Шест формации биха преминали прага за парламентарно представителство, ако изборите са сега. Лидер е „Прогресивна България“. ГЕРБ-СДС запазва устойчиво присъствие. БСП, вече с нов стил на ръководството, е малко над бариерата.

Данните са от национално представително изследване на „Сова Харис“, направено за „Труд news“. Проучването е проведено между 7 и 12 март 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани. Методът е стандартизирано face-to-face интервю в дома на респондента. Максималната грешка е 3,1% при 95% вероятност.

Шест влизат, една партия е на ръба

Според измерването в следващия парламент биха попаднали: „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, ДПС НН, „Възраждане“ и „БСП за България“.

Интересът е силно насочен към резултата на БСП. Подкрепата е малко над прага. Партия МЕЧ е близо, но остава под него.

Проучването отчита и заявена подкрепа за коалиция „Сияние“. Проектът се включва в надпреварата за промяна на статуквото. В измерванията за доверие при „Възраждане“, „Сияние“, БСП и МЕЧ има потенциал за ръст. При ДПС НН, ИТН и „Величие“ тенденцията е по-скоро низходяща.

Радев и Йотова са с положителен рейтинг

Единствените политици с положителен баланс на доверие са Румен Радев и президентът Илияна Йотова. Според анализа Радев запазва отношението към себе си, въпреки промяна в политическата си позиция. За Йотова се отчита, че стои в ролята на балансьор, предвидена за президента.

Впечатление прави и доверието към служебния премиер Андрей Гюров. То е по-високо от доверието към лидери от политическия кръг, с който е свързван.

Изследването описва и структурна промяна. „Прогресивна България“ води убедително. ГЕРБ-СДС остава стабилен втори полюс. Това според авторите може да върне двуполюсния модел, с водеща сила вляво и вдясно от центъра.

Доверие към институциите: парламентът е на дъното

Хората дават най-високо доверие на институции, възприемани като по-стабилни и извън ежедневните конфликти. Такива са Българската православна църква и президентството. Относително по-добри стойности получават и армията и полицията.

На обратния полюс са правителството и особено Народното събрание. Изследването отчита изключително ниско доверие към парламента. Като причина се посочва и превръщането му в основна трибуна на предизборната борба. Това според анализа показва проблеми в последните конституционни промени.

Ниски остават и оценките за прокуратурата и съда. Това се тълкува като дефицит на легитимност и съмнения в ефективността и справедливостта на правосъдието.

Цени, несигурност и скептицизъм за стабилен кабинет

Най-непосредственият проблем за хората са икономическите трудности. Високите цени и инфлацията доминират пред всички други теми. Сигурността и предвидимостта също тежат силно в нагласите.

Има изразен скептицизъм, че изборите ще доведат до стабилно управление. Делът на песимистите е по-голям от този на оптимистите. Висок остава и броят на хората, които не могат да преценят.

Обществото е разделено и за способността на служебния кабинет да гарантира честни избори. Положителните и отрицателните оценки са близки. И тук делът на колебаещите се е много голям.

По темата Украйна доминира желание за бързо дипломатическо решение. Повече от половината подкрепят незабавни преговори, дори при отчитане на руски искания. По-малък дял подкрепя вариант за преговори след подобряване на позициите на Украйна.

За отношенията с Русия най-голям дял подкрепя балансиран подход. Това означава спазване на санкциите на ЕС, но и поддържане на работещи отношения. Част от хората са против санкциите. По-малък дял иска максимално дистанциране.

В обобщението се посочва прогноза за активност около 55%. Това означава малко под 3 млн. гласуващи. Около 2,5 млн. заявяват, че ще гласуват и вече са решили за кого. Около 1 млн. имат намерение да гласуват, но още се колебаят.

Тази група може да раздвижи резултатите. Опитът на агенцията обаче показва, че много от колебаещите се не стигат до урните. Авторите отбелязват, че протестите могат да променят тази динамика. Същевременно се отчита, че напрежението и несигурността постепенно изместват протеста като водещ мотив.