„Топлофикация София“ не е изправена пред непосредствен фалит и няма опасност цялата столица да остане без отопление през зимата. Сериозните финансови проблеми и остарялата инфраструктура обаче създават предпоставки за нови аварии и продължителни прекъсвания на топлоподаването.
Това заяви председателят на групата на ПП-ДБ в Столичния общински съвет Бойко Димитров в интервю за News.bg.
Според него единственото устойчиво дългосрочно решение е привличането на частен инвеститор чрез концесия, при която дружеството ще остане общинска собственост.
Димитров поставя началото на декември като срок, в който ръководството на „Топлофикация София“ трябва да постигне осезаем напредък в отстраняването на авариите и възстановяването на нормалното топлоподаване.
Ако това не се случи, доверието му към настоящия директор ще бъде изчерпано.
Общинският съветник обаче не настоява за незабавна оставка, тъй като смята, че смяната на ръководството в разгара на отоплителния сезон може допълнително да забави решаването на проблемите.
Той настоява дружеството да публикува подробен график на ремонтите, очакваните срокове за приключването им и информация за екипите, които работят на терен.
Според него е недопустимо гражданите да научават за поредно удължаване на ремонта едва когато предварително обявеният срок изтече.
Бойко Димитров не очаква пълно прекъсване на отоплението в столицата, но предупреждава за риск от нови локални аварии.
Особено сериозни са затрудненията в топлофикационния район „София-изток“, където състоянието на инфраструктурата създава проблеми за потребителите.
По думите му има уверения от Министерството на енергетиката, че държавата няма да допусне спиране на доставките на природен газ за дружеството.
Според оценката на Димитров за погасяване на натрупаните задължения и цялостна модернизация на производствените мощности и топлопреносната мрежа са необходими между 2 и 2,5 млрд. евро.
Това е сума, която Столичната община не може да осигури самостоятелно.
Общинският съветник твърди, че дружеството плаща лихви от над 15% по задълженията си към „Булгаргаз“.
Той определя подобни условия като неприемливи и сравнява отношението на държавата към общинското предприятие с практиките на компаниите за бързи кредити.
Според него е необходим нов модел за обслужване и преструктуриране на дълга, тъй като сегашната ситуация задълбочава финансовата криза.
Димитров смята, че привличането на частен инвеститор е най-реалистичният начин да бъдат осигурени необходимите средства за модернизация.
При предлагания модел собствеността върху „Топлофикация София“ ще остане общинска, а частен партньор ще поеме определени ангажименти за управление и инвестиции.
По думите му ГЕРБ също подкрепя идеята за концесия, докато БСП и „Спаси София“ са против.
Той призовава противниците на този вариант да представят конкретен алтернативен финансов модел, който да осигури необходимите милиарди.
Дори да бъде постигнато политическо съгласие, процедурата няма да приключи скоро. Само подготовката може да отнеме поне година, а окончателното решение вероятно ще остане за следващия Столичен общински съвет.
Димитров поставя под въпрос и ефективността на вече направени разходи.
По негови данни по поръчки за ремонт на магистрални топлопроводи са преведени над 150 млн. евро, но част от доставените тръби остават на склад, вместо да бъдат използвани за належащи ремонти.
Той настоява за по-добро планиране и навременно изпълнение на дейностите, така че критичните участъци да бъдат ремонтирани преди началото на следващия отоплителен сезон.
Общинският съветник предупреждава, че евентуално мащабно спиране на топлофикационната система би създало проблеми и извън отоплението.
При преминаване на голям брой домакинства към електрически уреди натоварването върху електроразпределителната мрежа ще нарасне значително.
Освен това „Топлофикация София“ произвежда и електроенергия. Според Димитров през зимата мощността ѝ в определени моменти достига между 800 и 1000 мегавата.
При евентуално спиране на производството тази електроенергия също ще трябва да бъде компенсирана от други източници.
Оптимистичният срок за пълна модернизация на дружеството според Димитров е около пет години.
Този период включва подготовка на концесионна процедура, договаряне с инвеститор и изпълнение на необходимите инвестиции.
Част от проблемите обаче могат да бъдат ограничени още през следващата зима, ако критичните участъци бъдат определени навреме, проектите се подготвят предварително и ремонтите започнат през пролетта.
Според общинския съветник без нови инвестиции и решение за натрупаните задължения аварийните ремонти ще продължат да решават само временно проблемите на една все по-амортизирана система.






