Мнозинството от българите са готови да дарят свой орган на роднина или близък, ако има нужда. Това показват данните от национално представително проучване, извършено от агенция „Тренд“, чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с 1002 ефективни интервюта с пълнолетни респонденти. Допитването е направено в периода 16-22 октомври 2024 година. Данните бяха представени по време на дискусия „Нагласи на българите към донорството и трансплантацията“.

Над половината от запитаните – 55%, отговарят утвърдително на въпроса дали биха дарили свой орган на роднина или близък, ако има животоспасяваща нужда, 19% отговарят, че не биха го направили, а 26% посочват, че не могат да преценят.

Донорството на органи се одобрява от 62% от участниците в допитването, 18% не го одобряват, а 20% не могат да преценят.

Положително отговарят 40% от запитаните на въпроса дали биха се съгласили да дарят собствени органи след смъртта си, 34% не биха се съгласили, а 26% не могат да преценят. Осем от десет души обаче изобщо не са говорили с близките си по темата за донорство. По-висока подкрепа за донорството показват хората във възрастовата група 30-60 г., които са добре запознати с темата. Сред хората над 60-годишна възраст се регистрира по-високо неодобрение, показват още данните.

Изобщо не са запознати с темата за донорството 33% от участниците, а 34% посочват, че по-скоро не са запознати. Пет процента от запитаните казват, че са напълно запознати с темата за донорството. С понятието „мозъчна смърт“ са напълно запознати 7%, 31% казват, че по-скоро не са запознати, 34% отговарят, че по-скоро са запознати, а 24% са напълно незапознати. Малко над една трета са запознати с факта, че мозъчната смърт е необратимо състояние.

Близо половината от отговорилите казват, че биха се доверили на лекар при поставяне на диагнозата „мозъчна смърт“, като по-високо образованите имат по-голямо доверие на лекарите. Причината да не се доверят на медицинската диагноза за 68% от участниците е страхът от грешна диагноза. За 60% причината за недоверие е липса на доверие в лекарите, за 51% - съмнение за участие на лекари в незаконни схеми, свързани с донорството, за 30% - опит с грешни диагнози на свои близки, и др.

На въпроса поради каква причина не биха се съгласили да станат донори на органи след смъртта си, 42% казват, че не смятат, че са подходящи за донори, 38% отговарят, че лекарите може да не направят необходимото, за да спасят живота им, 30% казват, че се страхуват от процеса, 27% изразяват страх, че животът им може да бъде застрашен и др.

Близо 40% от запитаните казват, че биха искали след смъртта им близките им да дарят органите им, а 32% отговарят, че не биха искали. Близо 30% не могат да преценят, като 77% от всички запитани казват, че не са споделяли желанието си с близките. На въпрос, ако се наложи лично да вземат решение дали да дарят органи на свой близък, могат ли да вземат такова решение, 47% казват, че не биха могли, 30% отговарят, че биха могли да решат, а 23% не знаят и не могат да преценят, като най-много – 70%, не биха могли да вземат решение поради емоционална трудност.

Запознатостта с темата за донорството е неудовлетворителна, показват изводите от проучването, като се допуска, че голяма част от респондените не отговарят на въпросите, свързани със съгласието да станат донори вероятно от страх от непознатия анкетьор.    

Доверието е основна част от донорството, защото доброто, което се поражда след донорството, може да се постигне само така, а колкото повече познания имаме, толкова повече добрина можем да направим, каза Йорданка Динева, директор на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). По думите ѝ, столичната лекарска колегия предстои да изпрати млади лекари в чужбина, за да бъдат обучавани в областта на органната трансплантация.

Донорството и трансплантациите са огромни постижения, не веднъж съм посещавал болница „Лозенец“, където съм виждал реално какво може да се случи, какво чудо е да можеш да дадеш живот на друг човек, който е в тежко състояние, каза заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Министерството на здравеопазването, заедно с ИАМН, продължаваме да работим по националната програма за насърчаване на донорството, провеждаме информационната кампания „Да! За живот!“, допълни той. По думите му, анализът на „Тренд“ ще доведе до следващи стъпки към положителна промяна на обществените нагласи.

Участвал съм в немалко донорски ситуации, каза управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Петко Стефановски, припомняйки практиката си в болница „Георги Странски“ в Плевен.  Моят опит говори, че хората не знаят, че със съгласието да дарят органи спасяват два-три живота, добави той.

Ако искаме да развиваме донорството, трябва да решим как ще развиваме занапред темата, нужно е по-ясно разбиране в обществото, каза проф. Николай Габровски, заместник-директор на болница „Пирогов“. По думите, му основните проблеми се заключават в липсата на информация, доверие и комуникация.