„Най-голямата грешка на тази институция — Европейския съюз — е, че постави НАТО и Европа като едно и също нещо“, заяви Сакс.

Според икономиста ЕС и Северноатлантическият алианс са тясно свързани, но представляват различни организации с различни функции. Той смята, че приравняването им пречи на европейските държави да определят самостоятелно своите стратегически интереси.

„Бих прекратил съществуването на НАТО“

В изказването си Сакс защити тезата, че Европа трябва да изгради собствена политика за сигурност, която да не зависи изцяло от решенията на НАТО.

„Това е точно обратното на стратегическата автономия — пълната ѝ противоположност“, подчерта той.

Американският икономист стигна още по-далеч, като заяви, че според него Северноатлантическият алианс трябва да бъде разпуснат.

„Аз лично бих прекратил съществуването на НАТО като приятел на Европа. Просто бих прекратил НАТО“, каза Сакс.

Той уточни, че подобна стъпка би изисквала предварителни дипломатически разговори и внимателно разглеждане на въпросите, свързани със сигурността.

Според него европейските държави трябва да разполагат със собствени отбранителни способности, които да бъдат реални, но ограничени до необходимото за защита на континента.

По отношение на ядрените оръжия Сакс посочи, че темата изисква отделен анализ, но постави под съмнение необходимостта Европа да поддържа голям ядрен арсенал.

Той свърза въпроса за сигурността и с отношенията с Русия, като подчерта значението на дипломацията и избягването на действия, които могат да увеличат риска от военен конфликт.

Европа и Русия са естествени икономически партньори, смята Сакс

В речта си икономистът отдели значително внимание на икономическите отношения между Европейския съюз и Русия.

Според него географските и стопанските особености на двете страни създават условия за взаимноизгодно сътрудничество.

Русия разполага с огромни природни ресурси, обширна територия и население от приблизително 150 милиона души. Европа, от своя страна, има развита промишленост, квалифицирана работна сила и значителен технологичен потенциал.

Сакс смята, че тези различия позволяват изграждането на допълващи се търговски отношения, при които Русия доставя суровини и енергийни ресурси, а европейските държави изнасят промишлени стоки, технологии и услуги.

Като пример той посочи периода между 1990 и 2020 година, когато икономическото сътрудничество между Европа и Русия се разширява значително.

Икономистът обърна внимание и на газопроводите „Северен поток“, които определи като важна част от изградените енергийни връзки.

Според него отношенията с Русия трябва да се разглеждат и през призмата на дългосрочната конкурентоспособност на европейската икономика.

„Европа претърпя огромна икономическа загуба от санкциите“

Джефри Сакс отправи критики и към санкционната политика на Европейския съюз спрямо Москва.

По неговата оценка ограниченията върху търговията с Русия нанасят значителни щети на европейските икономики, без да постигат в очакваната степен поставените цели.

„Европа претърпя огромна икономическа загуба с тези 20 пакета санкции“, заяви той.

Според Сакс прекъсването на търговските отношения с Русия е довело до по-високи енергийни разходи и допълнителен натиск върху европейската индустрия.

Той открои Германия като особено важен пример, тъй като германското промишлено производство е тясно свързано с икономиките на редица държави от Централна Европа.

Икономистът постави въпроса дали германските предприятия могат да запазят предишните си конкурентни позиции при значително по-високи разходи за енергия.

Като един от факторите той посочи заместването на част от руските енергийни доставки с американски втечнен природен газ, който според него е по-скъп.

„Качеството на живот не идва от производството на ракети“

Сакс изрази и несъгласие с поставянето на прекомерен акцент върху военните разходи за сметка на гражданската икономика.

Според него икономическата политика трябва да бъде насочена към производството, инвестициите и жизнения стандарт на европейските граждани.

„Това, което създава качество на живот, не е производството на ракети. Качеството на живот идва от гражданска икономика, която може да осигурява това, от което хората в Европа се нуждаят“, заяви професорът.

Той предупреди, че загубата на конкурентоспособност на европейската индустрия може да има дългосрочни последици за благосъстоянието на континента.

Русия намери нов икономически партньор в лицето на Китай

Според американския икономист ограничаването на икономическите връзки с Европа не е довело до пълна международна изолация на Русия.

Вместо това Москва е засилила търговските си отношения с Китай, който разполага с голям вътрешен пазар, мощна индустриална база и значителен технологичен капацитет.

„Русия каза: „Добре, имаме друг партньор — голяма, гъсто населена икономика, която функционира по начин, сходен с този на Европа като наш търговски партньор. Това е Китай“, посочи Сакс.

По думите му руската и китайската икономика се допълват по начин, сходен с предишните отношения между Русия и европейските държави.

Русия осигурява природни ресурси и суровини, докато Китай предлага промишлени стоки, технологии и огромен потребителски пазар.

Според Сакс това пренасочване на търговските потоци показва, че Европа трябва да преосмисли дългосрочните последици от икономическата си политика.

Източник: obektivno.bg