Позицията на България в преговорите за дългосрочния бюджет на Европейския съюз е абсурдна, опасна и необяснима. Това заяви евродепутатът Радан Кънев от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в кулоарите на Народното събрание.

Повод за коментара му е изпратеният вчера от Министерството на финансите до Европейската комисия и Еврогрупата проект на бюджетен план на България за 2027 г. Страната е изпълнила в срок задължението си като държава от еврозоната да представи документа до 15 октомври. Планът е изготвен съгласно европейските изисквания и съдържа основните фискални параметри за следващата година.

Според Кънев правителството подкрепя намаляването на общия бюджет на ЕС с аргумента, че така ще бъде по-ниска и националната вноска. Евродепутатът обаче предупреди, че България е сред най-големите нетни бенефициенти на европейския бюджет и намаляването на общото финансиране неизбежно ще се отрази и върху средствата, които страната получава.

Като още по-притеснителна Кънев определи позицията за запазване на финансирането за кохезионната политика и селското стопанство при същевременно сериозно намаляване на средствата за конкурентоспособност и иновации.

По думите му именно европейските програми в тези области през последните две десетилетия са помогнали на българските предприятия да модернизират производството си, да обновят технологичната си база и да внедрят роботизация и механизация. Той подчерта, че европейското финансиране има значителен принос и за развитието на българската индустрия, особено на малките и средните предприятия, както и за ръста на износа.

От „Демократична България“ отправиха критики и към параметрите на проектобюджета за 2027 г. Мартин Димитров заяви, че според изчисленията на формацията реалният бюджетен дефицит достига 5%.

Той посочи, че официално се говори за дефицит около 3–3,8%, а в документа, представен пред Европейската комисия, е заложен показател от 4,3%. Според Димитров обаче при изваждането на еднократните приходи, включително от данъка върху свръхпечалбите, реалният дефицит достига 5%.

По думите му това поставя страната пред сериозен риск и вече се проявява чрез увеличаване на данъци и осигурителни тежести. Димитров предупреди още, че заложената бюджетна политика може да допринася за допълнително повишаване на инфлацията.

Като мярка за ограничаване на натиска върху гражданите от ДБ предлагат компенсация от 20 евроцента на литър за бензин, дизел, пропан-бутан и други горива.

Според Димитров средствата могат да бъдат осигурени чрез облагане на свръхпечалбите в петролната индустрия, както и в секторите на газа и въглищата. Допълнителен ресурс според него може да дойде и от увеличените приходи от ДДС. От формацията посочиха, че подобни механизми се използват и в други държави от ЕС.

Като частично положителна мярка Димитров отчете увеличаването на прага за регистрация по ДДС. От ДБ са настоявали той да бъде 85 000 евро, което според тях би облекчило около 200 000 фирми. Правителството предлага прагът да бъде 75 000 евро.

Според Димитров това е стъпка в правилната посока, но не компенсира останалите рискове пред бюджета. Сред тях той посочи недостатъчните бюджетни буфери за реакция при евентуални кризи.

Като потенциален риск Димитров открои и ситуацията в Черно море, която според него може да се отрази негативно върху българския износ и туризма.

Стефани Василева, MEDIAMALL