Горящи барикади, разбити витрини, разграбени магазини и сблъсъци с полицията. Сцените от Франция и Италия през последните дни поставиха отново на дневен ред един от най-спорните въпроси в Европейския съюз – доколко европейските правителства успяват да съчетаят миграционната политика, обществената сигурност и социалната интеграция. На този фон критиците на досегашния подход към миграцията отново насочват вниманието към решенията, взети по времето на Ангела Меркел, и политиките на Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен.
В социалните мрежи се разпространяват стотици видеа на погромите от вчера в Европа. В някои от тях съвсем ясно се виждат лицата на младежите, които имат не-европейски произход.
През уикенда на 17 и 18 октомври редица европейски градове станаха сцена на масови демонстрации. Най-сериозните безредици бяха във Франция, но насилие имаше и в Милано и Болоня.
Макар протестите да започнаха основно заради поскъпването на живота, социалното неравенство и състоянието на обществените услуги, сблъсъците поставиха по-широк въпрос: защо част от общественото недоволство в Европа все по-често прераства в насилие? И кои са основните източници на насилието, с което се сблъскваме?
Европа има право да бъде отворена. Но има и задължението да бъде сигурна.
Тези две цели не са несъвместими. Проблемът възниква, когато политическите обещания за солидарност не са подкрепени от достатъчно ефективни институции, работещи интеграционни механизми и ясни изисквания за спазване на законите.
Днес този спор отново се води на фона на насилие по улиците на европейски градове.
Насилието не може да бъде оправдано със социално недоволство
Никой не оспорва правото на гражданите да протестират срещу високите цени, социалното неравенство или решенията на правителствата.
Но има граница, отвъд която протестът престава да бъде демократично средство за изразяване на позиция и се превръща в престъпление.
Когато се нападат полицаи, палят се сгради и се разграбват магазини, въпросът вече не е единствено политически. Той е и въпрос на обществена сигурност.
Във Франция и Италия тази граница беше премината от част от участниците в демонстрациите.
Наследството на Меркел: Хуманитарно решение с дългосрочни последици
През 2015 г. Ангела Меркел превърна приемането на бежанци в един от символите на германската и европейската политика.
Решението беше защитавано с хуманитарни аргументи. Но още тогава критиците предупреждаваха, че приемането на голям брой хора не приключва с преминаването на границата.
След него идват далеч по-трудните задачи: изучаване на езика, образование, трудова реализация, жилищна политика, интеграция и прилагане на закона.
Там, където тези процеси не функционират, се натрупват проблеми. Социалната изолация може да създаде условия за отчуждение, недоверие към институциите и радикализация.
Фон дер Лайен и въпросът за политическата отговорност
Урсула фон дер Лайен наследи Европейски съюз, в който миграцията вече беше сред най-разделящите политически теми.
Но за критиците на европейската политика остава съществен въпрос: защо толкова години след миграционната криза интеграцията и сигурността продължават да предизвикват толкова остри спорове?
Не е достатъчно европейските институции да приемат нови регламенти. Те трябва да покажат и как тези правила работят на практика.
Безредиците във Франция и Италия не доказват сами по себе си, че миграцията е причината за насилието. Те обаче дават основание отново да бъде поставен въпросът дали европейските политики за прием, интеграция и сигурност са достатъчно ефективни.
А политическата отговорност на лидерите — от Ангела Меркел до Урсула фон дер Лайен — заслужава оценка не според намеренията им, а според конкретните резултати от решенията, които са вземали.
Още новини четете в категория
Свят
11.5 С
14.2 С
18.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
