На 29 юли 1890 г. светът губи един от най-ярките художници в историята.
Винсент ван Гог умира едва на 37 години, без да знае, че десетилетия по-късно името му ще се превърне в символ на гениалност, страст и борба с вътрешните демони.
Приживе той е беден, почти неизвестен и често неразбран. Днес картините му се оценяват за стотици милиони, а творбите му са сред най-разпознаваемите произведения на изкуството в света.
Но зад легендата за „лудия художник“ стои историята на човек, който цял живот търси своето място в света.

„Звездна нощ“
За разлика от много велики художници, той не започва да рисува като дете. Преди да се посвети изцяло на изкуството, работи като търговец на произведения на изкуството, учител и дори проповедник.
Едва около 27-годишна възраст решава да стане художник.
Той няма класическо художествено образование, но компенсира с невероятна отдаденост. В продължение на години изучава техники, рисува хиляди скици и се опитва да намери собствен стил.
Неговият брат Тео, търговец на изкуство, е човекът, който най-силно го подкрепя финансово и емоционално. Двамата си разменят стотици писма, които днес са едни от най-важните документи за разбирането на живота и мислите на художника.

„Слънчогледи“
Ван Гог не рисува света такъв, какъвто е, а такъв, какъвто го усеща.
Неговите картини се отличават с ярки цветове, динамични мазки и силна емоционалност. Той вярва, че изкуството трябва да показва не само външната форма, но и душата на човека и природата.
Животът на художника е белязан от финансови трудности и психически кризи. Въпреки огромната си продуктивност, приживе той продава само една официално документирана картина – „Червеното лозе“.

„Червеното лозе“
Най-тежкият му период настъпва в Арл, Франция, където през 1888 г. след конфликт с художника Пол Гоген претърпява сериозна психическа криза и отрязва част от лявото си ухо.
По-късно доброволно постъпва в психиатрична клиника в Сен Реми, където продължава да рисува. Именно там създава някои от най-известните си творби.
На 27 юли 1890 г. Ван Гог е тежко ранен от огнестрелна рана, която според историческите сведения вероятно сам си причинява. Два дни по-късно – на 29 юли – той умира в присъствието на брат си Тео.
Последните му години са изпълнени с болка, но и с невероятно творчество.
„Аз рискувах живота си заради работата си и разумът ми полуразрушен се разтопи в нея…“
Днес Винсент ван Гог е смятан за един от основоположниците на модерното изкуство. Неговият стил оказва огромно влияние върху експресионизма и поколения художници след него.






