На 14 юни 1923 г., след няколко дни на мъчения и нечовешки изтезания, умира министър-председателят Александър Стамболийски. Трагичната му смърт бележи един от най-мрачните моменти в политическата история на България.
Управлението на Стамболийски, макар подкрепяно от селячеството, постепенно губи подкрепата на интелигенцията, армията и почти всички останали политически сили. Това води до преврат на 9 юни 1923 г., извършен от Военния съюз и подкрепен от Царя. Малко след него законният премиер е заловен заедно с брат си Васил в родната си къща в село Славовица.
Стамболийски е подложен на жестоки мъчения – рязан с нож и прободен десетки пъти, преди да издъхне. На 14 юни той умира в страшни болки, а впоследствие главата му е отрязана. Убийството му, освен че е политическа екзекуция, е символ на нова вълна от насилие, която ще бележи българския XX век.
Стамболийски е третият убит министър-председател в историята на Третото българско царство. Преди него, през 1895 г., в центъра на София е убит Стефан Стамболов. През 1907 г. същата съдба застига Димитър Петков – премиер и баща на бъдещите земеделски лидери Никола и Петко Петков, които също ще бъдат убити от политическите си противници.
Убийството на Александър Стамболийски не е просто акт на политическо отмъщение – то е повратна точка, която отприщва цикъл на репресии, омраза и разруха в българския обществен и политически живот.







???? Notification; TRANSFER 1,659953 BTC. Assure >> https://yandex.com/poll/enter/UoMQv4jpEcgmkrjiU8CMcV?hs=fc094fea5034306c72dff0f2dd80e294& ????
15.06.2025 06:55m8246m