На 30 април 1883 г. светът губи Едуар Мане – една от ключовите фигури, поставили основите на модерната живопис и мост между академичната традиция и новото художествено мислене.

Близък до Шарл Бодлер, Мане е сред лицата на артистичния авангард, макар самият той да запазва известна привързаност към класическите форми и стремеж към признание.

Творчеството му се отличава със способността да превръща обикновени сюжети в новаторски художествени решения, което му носи едновременно възхищение и остри критики. За мнозина той е гений, за други – скандален провокатор.

Емил Зола го определя като „…живописец-революционер, влюбен в светското общество и копнеещ за успеха, който само Париж може да предложи – ласкателството на дамите, топлите обятия на техните салони, насладата от обожанието на почитателите.“

Мане е роден в Париж на 23 януари 1832 г. – първороден син на висшия държавен служител Огюст Мане и Йожени Фурние, дъщеря на дипломат.

Баща му настоява той да поеме юридическа кариера, но благодарение на подкрепата на майка си и чичо си Едмонд Фурние – ценител на изкуството, младият Мане поема в друга посока.

На 15 години учи рисуване в колеж „Ролен“, а на 16 вече се противопоставя на плановете да бъде записан право. След компромис с баща си дори обмисля военна кариера, но след два неуспешни опита да влезе във Военноморското училище окончателно се насочва към изкуството.

Картина „Барът на Фоли Бержер“

Между 1850 и 1856 г. се обучава в ателието на Тома Кутюр. Въпреки различията в стила, Мане усвоява техническа прецизност и познание за старите майстори, които по-късно преосмисля по свой начин.

През януари 1852 г. от връзката му със Сузане Леенхоф се ражда синът им Леон. Макар отношенията им да остават извън светлините на обществото, детето е признато.

След периода при Кутюр Мане пътува из Европа – Холандия, Германия, Австрия и Италия – и изучава класическите произведения.

През 1859 г. се явява за първи път в Салона с „Пиещият абсент“, която е отхвърлена като „неморална и вулгарна“. Единствено Йожен Делакроа застава зад него.

Година по-късно се запознава с Шарл Бодлер, което оказва силно влияние върху творческата му посока.

Въпреки това Мане постепенно се дистанцира от декадентските мотиви и се насочва към по-съвременни теми, вдъхновен от идеята за „художника на модерния живот“. Политическите събития също остават важни за него, като намират отражение в произведения като „Екзекуцията на император Максимилиан“.

Мане предизвиква бурни реакции с „Закуска на тревата“ (1863), където гола жена е поставена сред облечени мъже в модерна обстановка. Произведението не само шокира публиката, но и поставя под въпрос установените художествени канони.

Следва „Олимпия“ (1865), която предизвиква още по-голям обществен скандал. Картината е посрещната с враждебност, а в първите дни изложбата е охранявана от стража заради възмутена публика. Въпреки това тя бързо се превръща в символ за младите художници.

Скандалите около Мане продължават с години, а критиците го обвиняват в нарушаване на традициите и провокативен стил. За него обаче това е естествено развитие на изкуството.

През 1890 г., седем години след смъртта му, „Олимпия“ е откупена за френската държава чрез обществена подписка, организирана от Клод Моне. Първоначално Лувърът отказва да я изложи, но през 1907 г. тя най-накрая намира място там, отново с подкрепата на Моне и Жорж Клемансо.

В края на живота си Мане страда от тежко заболяване – атаксия, което значително ограничава работата му. Въпреки това той продължава да твори, включително върху последната си картина „Бар във Фоли-Бержер“, завършена в тежко физическо състояние.

Умира на 30 април 1883 г.