"Черната сряда" е финансово събитие, случило се на 16 септември 1992г.
Тогава правителството на Великобритания е принудено да изтегли Британския Паунд от Европейския механизъм за обменни курсове (ERM), след като не успява да го задържи над договорената долна граница.
Кризата беше предизвикана от масивни спекулативни атаки срещу паунда, водени от инвеститори като Джордж Сорос. Неговата роля в "Черната сряда" е ключова. Той действа чрез своите "Fund Management” и “Quantum Fund". Заради участието си в атаката, Джордж Сорос става известен и като "човекът, който разби Банката на Англия".
1. Сорос идентифицира слабостите на Паунда, тогава "вързан" към германската Марка през ERM механизма (в съотношение 2.95:1). По това време британската икономика е с бавен ръст, висока безработица и инфлация.
2. Сорос и неговите фондове започват къси продажби на милиарди Паундове.
3. Банката на Англия се опитва да спаси валутата си като изкупува чуждестранни резерви и повишава лихвения процент от 10 на 12%, с идея да достигне до 15%.
4. Сорос и неговите фондове, както и други борсови спекуланти, продължават да продават.
5. До вечерта на 16 септември Банката на Англия не успява да овладее кризата, оттегля се и "освобождава" Паунда да се продава свободно. Цената на Британската Лира пада. Сорос купува и за една вечер перчели над 1 милиард Долара.
Активен участник в този процес, именно като водещ сътрудник на Сорос, е Скот Бесент. Той е един от основните участници в "Черната сряда" от 1992г., а днес е финансов министър на Съединените щати.
Мисля си, че е важно да се припомни кои са ключовите играчи в борбата срещу "Стария световен ред" и строителите на "Новия световен ред".
Скот Бесент е американски финансист и инвеститор, който от януари 2025 г. заема длъжността министър на финансите на САЩ. Преди това е бил главен инвестиционен директор в Soros Fund Management и основател на хедж фонда Key Square Group. Бесент е известен със своята подкрепа за политики като намаляване на данъците, дерегулация и използване на мита в търговската политика. Той е първият открито хомосексуален министър на финансите в историята на САЩ.