Какви са най-големите заплахи за човечеството през следващите десетилетия? Отговорът включва както възможни глобални катастрофи, така и проблеми, които вече засягат милиони хора всеки ден. В доклад на комисията „Ланцет“ за глобалните заплахи за здравето през XXI век 35 експерти анализират 17 риска, които могат да имат тежки последици до края на столетието, съобщава германското издание Welt.

Сред най-тревожните сценарии са ядрен конфликт и злонамерено използване на изкуствен интелект за създаване на биологични оръжия. Макар вероятността за подобни събития да се оценява като ниска, последствията биха могли да бъдат катастрофални за човешката цивилизация.

При мащабна ядрена война огромни количества частици и сажди могат да попаднат в атмосферата и да ограничат достъпа на слънчева светлина до земната повърхност. Това би могло да доведе до рязко понижаване на температурите, срив в селскостопанското производство и масов глад. Другият екстремен сценарий е свързан с възможността изкуственият интелект да бъде използван за разработване на биологични агенти, чието разпространение трудно може да бъде овладяно.

Как учените измерват опасностите

За да сравнят различните рискове, изследователите използват показателя DALY – години живот, коригирани с инвалидност. Той отчита загубата на здравословни години вследствие на заболявания, увреждания и преждевременна смърт.

Според доклада редица заплахи могат да доведат до загуба на над един милиард здравословни години до 2100 г. Сред тях са замърсяването на въздуха, антимикробната резистентност, недохранването при децата, климатичните промени и конвенционалните войни.

В списъка попадат още намаляването на международната помощ за развитие, злоупотребата с алкохол, високото кръвно налягане, неравенството в доходите, ограниченият достъп до образование, пандемиите, затлъстяването, психичните заболявания, тютюнопушенето и нездравословното стареене.

Така изследването поставя на една обща карта както потенциалните глобални катастрофи, така и здравните и социалните проблеми, чиито последствия се натрупват с години.

Намаляването на здравната помощ също е сериозен риск

Особено внимание в доклада е отделено на съкращаването на международното финансиране за здравеопазване. Според изчисленията ограничаването на помощта от богатите държави може да доведе до загуба на до 1,5 милиарда здравословни години живот до края на века. Около 70% от тези загуби биха били в държавите от Субсахарска Африка.

В страните с ниски доходи основните пречки пред по-дългия и здравословен живот са свързани с недостатъчното образование, инфекциозните заболявания и хранителните дефицити. В по-богатите общества по-голяма тежест имат хроничните заболявания и рисковите фактори като затлъстяване, психични проблеми, употреба на алкохол и тютюнопушене.

Тези различия показват, че здравните заплахи не могат да бъдат преодолени с еднакви мерки навсякъде. Необходими са както достъп до основни медицински услуги и образование, така и политики за превенция и ограничаване на рисковите фактори.

Защо правителствата трябва да действат предварително

Пандемията от COVID-19, международните конфликти и бързото развитие на мощни модели с изкуствен интелект показват колко бързо могат да възникнат кризи с глобални последици. Според авторите на доклада правителствата трябва да инвестират в ранно разпознаване на рисковете, превенция и готовност за реакция, вместо да предприемат действия едва след настъпването на извънредна ситуация.

Кристофър Мъри, съпредседател на комисията, заявява пред „Гардиън“, че първоначално изследователите са смятали конфликтите, климатичните промени и пандемиите за трите основни заплахи. Анализът обаче показва много по-широк кръг от рискове, които изискват сериозни инвестиции и дългосрочно планиране.

Основното послание на доклада е, че бъдещето на човешкото здраве зависи не само от способността да се реагира на големи катастрофи, но и от решенията, които се вземат днес за ограничаване на вече съществуващите заплахи.