На днешния 25 февруари се навършват 182 години от рождението на Пиер-Огюст Реноар – френският майстор, превърнал се в един от основоположниците на импресионизма заедно с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле.
Роден в Лимож като шестото дете на шивач и обща работничка, Реноар започва да рисува още като малък – първо върху порцелан в семейната фабрика, после украсява ветрила и религиозни сцени за християнски мисии.

Първата му изложена картина е „Танцуващата Есмералда“ от 1864 г., но истинската слава идва след първата импресионистична изложба през 1874 г.
През 80-те години Реноар постепенно се отдръпва от импресионизма и възприема по-класически подход. Пътуванията му до Алжир, Испания и Италия разширяват хоризонтите му, а срещата с Рихард Вагнер в Палермо го вдъхновява за нови портрети.

Личният му живот също е вълнуващ: през 1890 г. се жени за Алин Шариго и има трима сина. Болестта, която го сполетява – ревматоиден артрит, постепенно го принуждава да рисува в инвалидна количка, но това не спира творчеството му до смъртта му през 1919 г.
„Любовта е като росата – има я за кратко.“
„Произведенията на изкуството е невъзможно нито да се опишат, нито да се повторят.“
„Днес хората искат всичко да се обясни. Но ако е възможно да се обясни картина, това вече не е изкуство.“
„Когато рисувам цветя, в моята душа настъпва спокойствие.“

„Убеден съм, че картината трябва да бъде приятна, весела и привлекателна. На света има твърде много скучни неща, и не е необходимо да попълваме в това число и своите картини.“
Реноар не просто е рисувал – той е живял с четката, обичал е живота и красотата и е оставил следа, която продължава да вдъхновява поколения. Както самият той казва:
„Единственият начин да изразиш своята признателност към художника е да купиш негова картина.“







