След като печели Втората световна война, но губи изборите във Великобритания, Чърчил се обръща към студентите в Университета в Цюрих на 19 септември 1946 г. с прочутата си „Реч пред академичната младеж“. В нея той заявява, че единственият начин Европа да бъде свободна и щастлива е да се изгради „нещо като Съединени европейски щати“.
Въпреки визионерския си призив, Чърчил подчертава, че Великобритания няма да бъде част от това обединение, а по-скоро ще остане свързана, но независима – „асоциирана, но не абсорбирана“.
Призивът на Чърчил за обединение и мир дава тласък за бъдещата европейска интеграция. През 1948 г. той става почетен председател на Конгреса на Европа в Хага, който води до създаването на Съвета на Европа през 1949 г.
По-късно неговите идеи вдъхновяват Конференцията в Месина през 1955 г. и подписването на Римския договор през 1957 г., които поставят основите на днешния Европейски съюз.
Чърчил пръв предлага създаването на „европейска армия“, която да гарантира сигурността на континента и да укрепи дипломатическата му тежест. През 1959 г., десетилетие след като той лансира идеята, е учреден и Европейският съд по правата на човека — още едно свидетелство за трайното влияние на Чърчил върху европейския проект.
Така той остава в историята не само като вдъхновител на борбата срещу нацизма, но и като един от основоположниците на европейското обединение.






