Днес се навършват 199 години от рождението на Петко Рачов Славейков – една от най-ярките личности на Българското възраждане, поет, писател, журналист, фолклорист, просветител и общественик. Авторът на „Изворът на Белоногата“ и „Хубава си, татковино“ оставя следа не само в литературата, но и в изграждането на съвременния български книжовен език, образованието и обществената мисъл.
Петко Рачов Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в семейството на Рачо Казанджията. Израства в скромна среда, но още от ранна възраст проявява изключителна любознателност и интерес към книгите.
Учи в Търново, Дряново, Трявна и Свищов, а голяма част от знанията си придобива чрез самообразование. Силно влияние върху младия Славейков оказва „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, която събужда интереса му към българската история и националната идентичност.
Още като младеж започва да работи като учител, а по-късно се посвещава на литературата, журналистиката и борбата за църковна независимост.
Славейков е сред авторите, които утвърждават народния език в българската литература. Неговото творчество обхваща лирика, поеми, басни, произведения за деца и публицистика.
Сред най-известните му творби е поемата „Изворът на Белоногата“, публикувана през 1873 г. Тя разказва историята на Гергана – българска девойка, която отказва богатството и охолството, предложени ѝ от чужд владетел, за да остане вярна на родното място, любовта и ценностите си.
Произведението се превръща в един от символите на българската възрожденска литература.
Не по-малко популярно е стихотворението „Хубава си, татковино“, което поколения българи познават като израз на обичта към родината.
Една от най-големите заслуги на Славейков е събирането и съхраняването на българското фолклорно наследство.
В продължение на десетилетия той записва народни песни, пословици, поговорки, обичаи и предания. Събира приблизително 17 000 пословици и поговорки, голяма част от които намират място в неговите издания.
За Славейков народното творчество не е просто любопитен спомен от миналото, а основа, върху която трябва да се развиват българският език и националната култура.
Той е сред първите възрожденски книжовници, които осъзнават необходимостта от системно събиране на народната мъдрост.

Петко Славейков има изключително важна роля и в развитието на българската журналистика.
През 1863 г. започва да издава сатиричния вестник „Гайда“, а през 1866 г. поставя началото на „Македония“ – едно от влиятелните български периодични издания през Възраждането.
Чрез своите публикации той защитава българската просвета, църковната независимост и правото на народа да определя собственото си бъдеще.
Острият му публицистичен език често предизвиква конфликти с властите. Заради обществената и журналистическата си дейност Славейков е подлаган на преследвания и арести.
Той участва и в подготовката на българския превод на Библията, който има съществено значение за утвърждаването на книжовния език.
След Освобождението Славейков продължава активната си обществена дейност. Участва в политическия живот на Княжество България, избран е за народен представител и заема министерски постове.
Той е сред строителите на новата българска държава, които се стремят да пренесат възрожденските идеали в институциите на свободна България.
Петко Рачов Славейков умира на 1 юли 1895 г. в София, на 67-годишна възраст.
Неговото литературно наследство продължава и чрез сина му Пенчо Славейков, който се превръща в една от най-значимите фигури на българската модерна поезия.

Днес името на Петко Рачов Славейков носят училища, читалища, улици и площади в цялата страна. Един от най-разпознаваемите паметници на двамата Славейкови – баща и син – се намира на едноименния площад в центъра на София.
По повод годишнината Националният литературен музей припомня живота и творчеството на възрожденеца, а родният му град Велико Търново отбелязва датата с възможност за безплатно посещение на къщата музей.
Почти два века след рождението му Петко Славейков остава сред личностите, които свързват българското Възраждане със създаването на модерната национална култура.






