На 7 октомври 2006 г. четири изстрела прекъсват живота на една от най-разпознаваемите руски разследващи журналистки. Анна Политковская е убита в асансьора на дома си в Москва. Двайсет години по-късно хората, участвали в убийството ѝ, са получили присъди, но най-важният въпрос остава без отговор – кой поръча смъртта ѝ и защо.

Тя е на 48 години.

Кореспондент на „Новая газета“, Политковская се превръща в един от най-настойчивите хроникьори на войната в Чечения. Пише за убийства, изчезвания, изтезания и предполагаеми нарушения на човешките права. Критикува управлението на Владимир Путин и предупреждава за ограничаването на демократичните свободи в Русия.

Днес нейното име отново се появява върху цветя и паметни знаци в Москва.

Хора носят цветя пред сградата, в която е била убита. На мястото има и полиция, а според „Новая газета Европа“ служители на реда спират част от дошлите да почетат паметта ѝ.

Четири изстрела в асансьора

На 7 октомври 2006 г. Политковская се прибира в дома си на улица „Лесная“ в Москва.

Убита е в асансьора на жилищната сграда. На мястото са намерени пистолет „Макаров“ със заглушител и гилзи.

Датата има още едно обстоятелство, което от самото начало привлича международно внимание – 7 октомври е рожденият ден на Владимир Путин. Няма установено доказателство, че изборът на датата е свързан с това съвпадение.

Убийството предизвиква международен отзвук и се превръща в един от най-известните случаи на насилие срещу журналист в постсъветска Русия.

Журналистката, която отиваше там, откъдето другите се връщаха

За да се разбере защо убийството на Политковская продължава да отеква и две десетилетия по-късно, трябва да се върнем към Чечения.

Тя не пише за войната от московски кабинет. Пътува многократно в региона, разговаря с жертви, техни близки, правозащитници, военнослужещи и представители на властта.

Чеченската правозащитничка Зайнап Гашаева, която работи с нея, си спомня за журналистката като за човек, който многократно отива на места, на които други не смеят да отидат. Двете документират предполагаеми военни престъпления и нарушения – едната като журналист, другата като правозащитник. 

Политковская пише не само за действията на руските сили, но и за управлението и силовите структури в Чечения.

И постепенно журналистиката ѝ я превръща не само в известен репортер, но и в мишена.

Заплахите започват много преди убийството

Политковская многократно съобщава, че получава заплахи.

През 2004 г. се случва един от най-тревожните епизоди. Тя пътува със самолет към Северен Кавказ по време на заложническата криза в училището в Беслан, но внезапно се разболява тежко и изпада в кома. Случаят остава известен като предполагаем опит за отравяне.

Въпреки опасността тя продължава да работи.

Една нейна фраза, припомнена сега от „Репортери без граници“, може би най-добре обяснява собственото ѝ отношение към това, което прави:

„Просто написах това, на което бях свидетел. Нищо повече.“

Изпълнителите получиха присъди. Поръчителят остана неизвестен

Разследването на убийството продължава години.

Руски съдилища в крайна сметка осъждат шестима души за различна степен на участие в престъплението. Сред осъдените са непосредственият стрелец и хора, участвали в организирането и подготовката на убийството.

Но присъдите не дават отговор на най-големия въпрос:

Кой е поръчал убийството на Анна Политковская?

Този човек – или тези хора – никога не са установени от съда.

През 2018 г. Европейският съд по правата на човека постановява по делото, заведено от близките на журналистката, че руските власти не са изпълнили задължението си да проведат ефективно разследване на убийството. Съдът обръща особено внимание именно на неуспеха да бъде установено кой е поръчал и финансирал престъплението.

Давностният срок по руското законодателство изтече през октомври 2021 г., отбелязват „Репортери без граници“.

32 държави поискаха Русия да разкрие всички отговорни

Двайсетата годишнина върна случая и на международната сцена.

Представители на 32 държави от Коалицията за свобода на медиите призоваха руските власти да потърсят отговорност от всички замесени в убийството, включително от хората, които са го поръчали. 

Двайсет години след четирите изстрела в московския асансьор знаем кой е натиснал спусъка и кои хора са участвали в подготовката на убийството. Но все още не знаем кой е решил, че Анна Политковская трябва да замълчи.

Източник: Reutres, Новая Газета, Репортери без граници