На 27 ноември България отбелязва Деня на националната памет – дата, вписана в календара през 1996 г., за да напомня за една от най-тежките страници в нашата история. На този ден през 1919 г. страната ни подписва Ньойския мирен договор – акт, определян като втора национална катастрофа.
Договорът е подписан в кметството на Ньой сюр Сен от министър-председателя Александър Стамболийски. С него България, победена в Първата световна война, е подложена на унизителни и крайно тежки условия. Страната губи около 10% от територията си и е обременена с репарации, непосилни за времето.
Ньойският договор лишава страната от Западна Тракия, която впоследствие е предоставена на Гърция, както и от Южна Добруджа, върната на Румъния. Струмица и околните земи, както и Западните покрайнини, са прехвърлени на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Това означава загуба на значителни български територии с компактно българско население.
България е задължена да изплати 2 250 000 златни франка за 37 години, да предаде добитък, въглища и значителни ресурси. Забранено ѝ е да има модерно въоръжение, флот, авиация, а армията е ограничена до 33 000 души. Задължителната военна служба е отменена.
До Втората световна война България изплаща 65 милиона златни франка репарации. Договорът бележи десетилетията след войната като период на тежка международна и икономическа изолация.
Днес Денят на националната памет напомня за историческата загуба и за цената на националните решения, които оставят следа върху поколенията.






