23 Май
София 12 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило

5 май 1876 г. Баташкото клане – черна дата в историята на България

05/05/2024 08:48
1876 баташкото клане ndash черна дата историята българия
Избиването на 5000 души от село Батак, при потушаването на Априлското въстание, е една от най-черните дати в историята на България.

Клането е извършено от башибозуците, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. Продължава от 1 до 5 май, а за избиването на 5000 мирни жители, агата получава отличия и повишение от султана.

След потурчването на Чепино през 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села и известно време представлява “остров” на християнската вяра. В църквата “Света Неделя” християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от другите градове, където духовниците отслужвали на гръцки език. Това било привилегия, която турските власти не можели да позволят на българите в Батак. Те обаче дълго били в неведение за “нарушението” заради разположението на Батак – високо в Родопите.

При избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 година, на Батак била отредена важна роля – да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Когато въоръжените мъже в Батак въстават, срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.

Първенците на селото и чорбаджиите решили, че трябва да спасят живота на местните и за това извиквали Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстанниците.

На 1 май обаче, при предаването на оръжията, башибозуците нападнали чорбаджиите и отсекли главите им. Така се поставило началото на клането, което продължило дни. Башибозуците тръгнали по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а османците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали. Като повярвали на Ахмед ага Барутанлията, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и възрастни били изведени от къщата. Претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато мъжете били закарани на дръвниците, където били обезглавени със саби. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците.

Църквата “Света Неделя” и училището до нея били последната надежда на местните в Батак за спасение. 200 души се укрили в училищната сграда, където били изгорени живи. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по събралите се там хора.

Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала.

Защитата на “Света Неделя” продължила три дни. Престрелките в селото не преставали. Усилието на батачани да запазят църквата си ядосало турците. Те започнали да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. В резултат много от хората загинали заради недостиг на кислород.

В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода. На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане –  само тези, които склонили да приемат исляма останали живи, а останалите били обезглавени.

"Възпоминания от Батак" на Иван Вазов:

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите… много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

 

Като ги изклаха, чичо, аз видях…

С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика…

И издъхна бачо… А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук…

А ази бях малък и мен не заклаха.

 

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума…

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче…

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

 

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина —

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

 

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен — някой ги запря…

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

 

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях…

Подир две години посрещнахме Гурка!

 

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо… много е далече…

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.

 

Още новини четете в категория Култура
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/mediamall_info
Не пропускайте най-важното и в Google News!
Алармирайте ни - Mediamall

Коментари (1)

Веремената се менят, хората не!

150 години по-късно, Газа – същото клане, само че с по-модерни(?) средства! И възмездието ще застигне екзекуторите по същия начин... А цивилизацията се движела по спирала нагоре – на мен ми прилича по-скоро на водна пързалка.

Коментирай

(няма да бъде публично показан)

Времето тази седмица

София Четвъртък 23.05.2024 12 °C
Варна Четвъртък 23.05.2024 13 °C
Бургас Четвъртък 23.05.2024 11 °C
Пловдив Четвъртък 23.05.2024 14 °C
Стара Загора Четвъртък 23.05.2024 12.6 °C
Русе Четвъртък 23.05.2024 14 °C
Благоевград Четвъртък 23.05.2024 12 °C

Дневен хороскоп