През пролетта на 1885 г. в Пловдив Захари Стоянов и Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) започват активна кампания за обединението на Княжество България и Източна Румелия. Печатни издания, събрания и митинги, сред които масовото честване на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа, вдъхновяват хората за каузата.
Комитетът установява връзки с висши офицери, включително майор Данаил Николаев. Първоначално Съединението е планирано за 15 септември, но след бунт в Панагюрище на 2 септември, ръководителите решават да действат по-рано, за да не рискуват арести и хаос.
На 4 септември Чардафон и бунтовниците от Голямо Конаре (днешен град Съединение) обявяват Съединението. Два дни по-късно стотици въоръжени мъже тръгват към Пловдив, където войските на майор Николаев поемат контрола, а генерал-губернаторът Кръстевич е отстранен. Създава се временно правителство начело с Георги Странски и се обявява обща мобилизация.
Русия отказва да подкрепи акцията, а Сърбия, окуражена от Австро-Унгария, напада България на 2 ноември 1885 г. В решителните боеве при Сливница българската армия показва героизъм и отблъсква сръбските войски, с което Съединението е защитено на бойното поле.
Дипломатическите усилия довеждат до Топханенския акт от 24 март 1886 г., с който Османската империя и Великите сили признават Съединението. България и Източна Румелия вече имат общо правителство, армия и администрация – стъпка, която подготвя пътя към Независимостта през 1908 г.






