Снимка: БТА Националният събор на народното творчество в Копривщица не е просто фестивал. Той е памет, съхранена в песен и танц, в обред и носия, в думи, предавани от уста на уста през поколения.
Провеждан веднъж на всеки пет години, този събор събира на едно място автентични изпълнители и групи от цяла България, за да покаже многообразието и живостта на българския фолклор.
Следващото му издание ще се състои между 8 и 10 август 2025 г. и ще отбележи 60 години от неговото начало през 1965 година.
Идеята за събора се ражда по предложение на Георги Бояджиев, с амбицията да се съхрани и популяризира оригиналното народно творчество във времената на бурна модернизация.
Изборът на Копривщица – град със славна възрожденска история и дом на фолклориста Любен Каравелов – не е случаен. През годините съборът се превръща в национален символ и жива платформа за представяне на нематериалното културно наследство на страната.
От първото си издание през 1965 г. съборът се разраства до мащабен културен форум. Характерен е със своята строгост – участие намират само изпълнители, които пазят автентичния стил на своите региони.
През годините форумът представя не само музика и танци, но и ритуали като сватби, кръщенета, обичаи, предания, както и занаятчийски умения – шевици, дърворезба, тъкачество и много други.
Местността Войводенец край Копривщица се превръща в сцена за десетки хиляди изпълнители, от деца до столетници.
Специално внимание се отделя на приемствеността между поколенията – един от основните принципи, заложени в статута на събора.
Още от първите издания съборът привлича интереса на чуждестранни учени, фолклористи и дипломати.
През 2016 г. той е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО под името „Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството“.
Това международно признание утвърждава форума като модел за културна политика в областта на нематериалното наследство.
Организиран от Министерството на културата, Община Копривщица и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, съборът следва мисията си да съхранява и представя традиционното изкуство в неговата естествена среда.
Музика, танци, разкази, обреди, занаятчийски демонстрации и носии от всички етнографски области на страната се събират на едно място, превръщайки Копривщица в жива енциклопедия на българската култура.
През годините съборът се е превърнал в нещо повече от културно събитие – в движение. Движение на общности, носещи паметта на своите предци; на млади хора, преоткриващи своята идентичност; на гости от цял свят, които се докосват до една от най-ярките изяви на българския дух.
И макар да се случва веднъж на пет години, неговият отзвук остава много по-дълго – в песента на гайдаря, в гласовете на певческите групи, в дребните, но значими жестове на предаване на живото културно наследство.






