На 25 май 1961 г. президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди изнася историческа реч пред Конгреса, с която официално предлага стартирането на програмата „Аполо“. В нея той заявява, че САЩ трябва да се ангажират с целта да изпратят човек на Луната и да го върнат безопасно обратно на Земята преди края на десетилетието. Кенеди подчертава, че това ще бъде най-значимият космически проект за човечеството и същевременно един от най-трудните и скъпоструващи.
Тази инициатива идва в контекста на засилващото се съперничество със Съветския съюз в Космическата надпревара. Само месец по-рано, на 12 април 1961 г., съветският космонавт Юрий Гагарин става първият човек в космоса — събитие, което предизвиква тревога в САЩ и води до решимост за наваксване.
Макар основите на „Аполо“ да са положени още по време на администрацията на Айзенхауер, едва при Кенеди програмата получава необходимото политическо и финансово одобрение. С назначаването на Джеймс Е. Уеб за директор на НАСА и с 30% увеличение на бюджета, започва реалната подготовка за пилотиран полет до Луната.
Програмата „Аполо“ е създадена като надграждане на по-ранната мисия „Меркюри“, но с далеч по-амбициозна цел – извеждане на трима астронавти до окололунна орбита и осъществяване на кацане. На 12 септември 1962 г. Кенеди повтаря ангажимента на нацията в реч в университета „Райс“, казвайки: „Избираме да отидем на Луната не защото е лесно, а защото е трудно.“
С тези думи започва един от най-величествените проекти в историята на човечеството, довел до историческото кацане на Луната през 1969 г.