В Кнежа волейболът вече събира десетки деца в чисто нова спортна зала. Само няколко седмици след създаването на местния клуб в него са записани 65 млади спортисти, обединени от желанието да играят, да се развиват и да следват примера на българските волейболни звезди.

Зад инициативата стои строителният инженер и волейболен съдия Любомир Стоянов, който преди две години решава да напусне София след 19 години в столицата и да се върне в родния си град. Идеята му е да даде на местните деца възможност да спортуват активно и да прекарват повече време заедно извън екраните.

„Предприех стъпката да се върна в родния си град, където е много по-спокойно и много по-приятно. Животът върви с много по-бавни темпове, а пък и каузата, за която разказваме, също ме привлече – да направим клуб и да събираме дечица, които да водят активен начин на живот“, разказва Стоянов.

От студентските години до волейболна кауза

Любомир не е бил сред най-активните деца в училище. Интересът му към спорта се появява по-късно, когато като студент открива влиянието му върху концентрацията и психическата устойчивост. През 2009 г. започва и обучението му за волейболен съдия, а играта постепенно се превръща във важна част от живота му.

Завръщането му в Кнежа съвпада с реализирането на общински проект за изграждане на голяма спортна зала към гимназията, в която самият той е учил. Това създава възможност идеята за клуб с професионални условия за тренировки да стане реалност.

Подкрепа оказва и Българската федерация по волейбол. Нейният президент Любо Ганев съдейства за осигуряването на специализирана спортна настилка, проектирана така, че да намалява риска от травми и наранявания при падане.

Децата тренират два пъти седмично, а сред техните идоли са българските национали, достигнали до световния волейболен връх.

„Записах се на волейбол да играя, защото искам да стана като Алекс Николов“, споделя седмокласничката Василка Николова. За нея спортът е и начин да научи повече за отговорността и приятелството.

Единадесетокласникът Христо Борисов също вижда важен урок в тренировките – да работиш с останалите, да се разбираш с тях и да преследвате обща цел.

Предизвикателството да откъснеш децата от екраните

Освен спортните умения треньорите се опитват да променят и навиците на децата, които са свикнали да получават информацията предимно чрез телефони и видеоклипове.

„Децата, ако не им се покаже упражнението на клипче, те не могат да го повторят. Трябва поне пет пъти да им го обясним, за да могат да го осмислят, защото са свикнали да получават информацията наготово. Ако им покажем на екран, веднага повтарят упражнението“, обяснява Любомир Стоянов.

Затова тренировките са не само възможност за движение, но и начин децата да развиват концентрация, да се учат на постоянство и да общуват помежду си без посредничеството на екраните.

Интересът към волейбола расте и Общината предоставя още една спортна база, ремонтирана за нуждите на най-малките състезатели. Клубът получава подкрепа и чрез програмата на федерацията „С волейбол на училище“, която цели да запознае повече ученици със спорта и с атмосферата на отборната игра.

„Не само по телевизията да наблюдават волейбола, да усетят атмосферата в залата, атмосферата на колективизма, на приятелството. И върви много добре тази наша програма, цяла България сме обхванали“, коментира вицепрезидентът на Българската федерация по волейбол Борислав Кьосев.

Завръщане, което дава пример

Инициативата на Любомир Стоянов има специално значение и за неговата бивша учителка по география и икономика Мариела Кьосовска. Според нея личният му пример показва, че връзката с родното училище и града не приключва с получаването на диплома.

Стоянов работи по каузата без заплащане. За него основната цел не е непременно да създаде бъдещи професионални волейболисти, а да помогне на децата да изградят полезни навици, да бъдат дисциплинирани и да водят по-активен живот.

„Ние не гоним високо спортно майсторство. Дано някое от децата успее да постигне високи постижения, ще се радвам много. Целта ни е те да се научат на дисциплина, рутина и да бъдат активни физически“, казва той.

За 65-те деца в клуба волейболът вече е нещо повече от игра с топка. Той е място за приятелства, общи усилия и мечти, които започват в родния град.