Ърнест Хемингуей остава една от най-разпознаваемите фигури в световната литература на XX век – автор с живот, който често изглежда като приключенски роман, и стил, който завинаги променя начина, по който се пише проза.
Роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс, той израстнал в семейство от средната класа, но още рано избрал път, далеч от спокойното американско ежедневие.
Първите си професионални стъпки направил като журналист във вестник „Kansas City Star“, където усвоил краткия, стегнат и точен стил, който по-късно се превърнал в негова запазена марка.
Именно войната го формирала като автор, който пише за болката без излишни думи и без украса.
През 20-те години Хемингуей живял в Париж и станал част от прочутото „изгубено поколение“ – кръг от писатели и интелектуалци, сред които били Скот Фицджералд, Джеймс Джойс и Гъртруд Стайн.
В този период той изградил своя литературен почерк и започнал да публикува произведенията, които го направили световно известен.
Сред най-емблематичните му книги от този период и по-късно са „И изгрява слънце“, „За кого бие камбаната“, „Старецът и морето“ и „Зелените хълмове на Африка“.
Животът на Хемингуей рядко се ограничавал до писането. Той бил военен кореспондент по време на Испанската гражданска война, ловец в Африка, рибар в Куба и човек, който постоянно търсел преживявания на границата между риска и реалността.
Въпреки световната слава и признание Хемингуей водел тежка лична битка с депресията и алкохола.
Последните години от живота му били белязани от влошено психично състояние.
На 2 юли 1961 г. в дома си в Айдахо писателят сложил край на живота си, използвайки своята любима пушка.
С това приключил житейският път на един от най-влиятелните автори, оставил след себе си огромно литературно наследство.






