65 години без Николай Лилиев – поетът, който превърна тъгата в музика

06/10/2025 08:24 от Искрен Пондев

години без николай лилиев ndash поетът превърна тъгата музика

На 6 октомври се навършват 65 години от смъртта на Николай Лилиев – един от най-нежните и символни гласове в българската поезия. Автор на „Птици в нощта“ и „Лунни петна“, Лилиев остава вечен със своята тиха тъга, музикална чувствителност и усет към красотата на словото.

На 6 октомври 1960 г. си отива Николай Лилиев – поетът, превърнал тишината, есента и сълзата в изкуство. Роден през 1885 г. в Стара Загора като Николай Попиванов, той остава сирак още в детството си, но успява да превърне житейската си самота в дълбока поезия. Завършва Търговската гимназия в Свищов, следва литература в Лозана и търговия в Париж, а по-късно преподава, пише и превежда.

Гласът на българския символизъм

Лилиев започва да публикува през 1905 г. в „Българан“ и постепенно се превръща в едно от най-фините пера на българския символизъм. Неговите стихосбирки „Птици в нощта“ (1918), „Лунни петна“ (1922) и „Стихотворения“ (1932) го нареждат сред големите поети на епохата. В тях звучат мотиви за самотата, мълчанието и природата, превърнати в поетична музика.

Драматург, преводач, вдъхновител

Освен поет, Лилиев има значителен принос в българския театър – дълги години е драматург в Народния театър и работи върху сценичната реч и преводи. Между двете световни войни преподава френски език във Варна и оставя след себе си ценни спомени и литературни портрети.

Завещание в стихове

Днес стиховете му „Всред есенното запустение“ и „Тихият пролетен дъжд“ звучат като молитви към природата и човешката душа. Те напомнят за поета, който остана „тъжен и самин“, но с блянове „чисти като рубин“ – и който, дори в забвението, прошепва:
„Аз пак съм ваш, о дървеса.“

Още новини четете в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/mediamall_info
Не пропускайте най-важното и в Google News!