На 2 юли се навършиха 65 години от смъртта на Ърнест Хемингуей. Писателят умира от прострелна рана на 2 юли 1961 г. Първоначално се смята, че смъртта му е причинена от инцидент при почистване на ловното му оръжие. 

Години по-късно последната му съпруга Мери Хемингуей разкрива, че писателят е сложил край на живота си.

Общо седем членове на семейство Хемингуей от четири поколения, включително бащата на писателя, слагат край на живота си.

Кой е Ърнест Хемингуей

Американският писател и журналист е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс. Син е на лекаря Кларънс Едмъндс Хемингуей и на Грейс Хол Хемингуей, отбелязва енциклопедия „Британика“. След като завършва гимназия през 1917 г., той не постъпва в колеж, а заминава за Канзас Сити, където е нает като репортер във вестник „Стар“.

Хемингуей многократно е отхвърлян за военна служба поради проблем с едното око, но успява да се включи в Първата световна война като шофьор на линейка към Американския Червен кръст. На 8 юли 1918 г., все още ненавършил 19 години, той е ранен на австро-италианския фронт. Награден е за героизъм и е хоспитализиран в Милано.

След като се възстановява у дома, Хемингуей се премества във Франция като кореспондент на в. „Торонто Стар“. В Париж пътят му се кръстосва с Ф. Скот Фицджералд, Гертруд Стайн и Езра Паунд. Следващите години писателят прекарва в Европа – във Франция и Испания. През 1933–1934 г. се отправя на сафари в района на Танганайка в Африка, а по-късно любовта му към риболова го насочва към избора на дом в Кий Уест, Флорида. По време на Испанската гражданска война той е военен кореспондент, а също така участва в събирането на средства за републиканците в борбата им срещу националистите начело с генерал Франсиско Франко. След последното си пътуване до Испания по време на войната той закупува къща в Куба, която ще се превърне в негов дом за 20 години.

По-късно той се включва като кореспондент и в отразяването на Втората световна война.

През юли 1960 г. Хемингуей напуска Куба, където живее от 1939 г., и се заселва в Кетчъм, Айдахо. В последните месеци от живота си Хемингуей е обзет от тревога и депресия, а два пъти е хоспитализиран в клиниката „Майо“ в Рочестър, Минесота, където му прилагат електрошокова терапия. Два дни след второто си завръщане в дома си в Кетчъм той слага край на живота си.

Хемингуей е женен четири пъти и има трима синове.

Той се отличава както с изразената мъжественост в творчеството си, така и с приключенския си живот, широко отразяван в медиите. Неговият лаконичен и ясен прозаичен стил оказва силно влияние върху американската и британската белетристика през 20 век.

Автор е на едни от най-забележителни романи на 20 век.: „И слънцето изгрява“ (1926), „Мъже без жени“ (1927), „Сбогом на оръжията“ (1929), „Зелените хълмове на Африка“ (1935), „Да имаш и да нямаш“ (1937), „За кого бие камбаната“ (1940), „През реката към дърветата“ (1950), на новелата „Старецът и морето“ (1952) и др. Носител е на американската награда „Пулицър“ и на Нобеловата награда за литература за 1954 г.

Ето няколко от неговите знаменити мисли:

"Никога не си помисляйте, че войната, без значение колко нужна или оправдана е тя, не е престъпление."

"Най-добрият начин да разбереш дали можеш да имаш доверие на някого, е да му се довериш."

"Първата чернова на всичко е боклук."

"(За да започнете да пишете) всичко, което трябва да сторите, е да напишете едно вярно изречение. Напишете най-вярното, което знаете."

 
"Пия, за да направя другите хора по-интересни."

"Най-болезненото нещо е да изгубиш себе си докато обичаш някой друг твърде много и да забравиш, че ти също си специален."

"Хубаво е да имаш пред себе си крайна цел на пътуването, но пътуването има значение, не краят."

"Когато хората говорят, слушайте напълно. Повечето хора никога не слушат."

"Не можеш да се спасиш от себе си като се местиш от едно място на друго."

"Никога не предприемайте пътувания с някой, който не обичате."

"За да пишеш за живота първо трябва да го живееш."

"Всички истински подли неща започват от невинност."