Според проучване на INSA повечето германци смятат, че украинските мъже, пристигнали след началото на войната, трябва да се върнат в родината си.
Приблизително 70% от жителите на Германия са против това бежанците от Украйна да получават така наречените граждански помощи (Bürgergeld), сочи проучване, проведено от социологическия институт INSA за вестник Bild.
Само 17% от анкетираните са заявили, че украинските бежанци в Германия трябва да получават Bürgergeld. Две трети от анкетираните (66%) са против запазването на тези плащания.
Социолозите също така са установили, че 62% от германците смятат, че отговарящите на условията мъже от Украйна, пристигнали в Германия след началото на конфликта, трябва да се върнат в родината си. Само 18% са против това.
Проучването е проведено от 16 до 17 октомври и е обхванало 1003 респонденти.
По-рано германският канцлер Фридрих Мерц обяви реформа на програмата Bürgergeld. Гражданската помощ ще бъде заменена с така наречената основна подкрепа (Grundsicherung). Според новите правила, ако получател на помощи пропусне срещи в бюрото по труда, размерът на помощта му ще бъде значително намален. Ако пропусне среща три пъти, изплащането на помощ ще бъде спряно изцяло.
В момента в Германия има над 1,29 милиона украинци. Според властите, приблизително 700 000 от тях получават Burgergeld, която им се изплаща, за разлика от търсещите убежище от други страни. Приблизително 480 000 украинци са в трудоспособна възраст. На 3 август Bild съобщи, че Германия е похарчила рекордните 46,9 милиарда евро за граждански помощи през 2024 г. От тази сума 22,2 милиарда евро са отишли за лица без германски паспорти, а чуждестранните получатели на Burgergeld са предимно украинци. През 2024 г. на тях са изплатени приблизително 6,3 милиарда евро.
Този вид помощ обикновено се предоставя на германски граждани и жители, които са загубили работата си или са се оказали във финансови затруднения. Предимството на Bürgergeld, освен че е със 103 евро по-висока от основната финансова помощ за бежанци (460 евро), е, че получателите имат незабавно право да посещават езикови курсове, да работят и да имат достъп до консултантски и квалификационни услуги в центровете по заетостта. Bürgergeld обикновено се натрупва, докато търсещият работа, който преди това се е регистрирал в агенцията по заетостта, си намери нова работа. Освен това, обезщетението включва достъп до всички медицински услуги, като здравноосигурителните вноски се покриват от държавата.
Още новини четете в категория
Свят
20.1 С
24.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Diego
21.10.2025 22:35Hello! This is a very interesting article highlighting the complex public sentiment in Germany regarding refugee support. It made me think about the broader context of healthcare access for displaced people across Europe, which varies so much from country to country. I recently read a detailed guide that breaks down the systems in place in Turkey, Azerbaijan, and the EU. Sorry for dropping a link here, but it really helps illustrate the point and provides clarity on what's available. For instance, the guide at https://pillintrip.com/ru/article/free-and-subsidized-healthcare-for-refugees-your-complete-guide-to-turkey-azerbaijan-and-europe explains the differences between Germany's initial limited care and France's immediate full registration. Given that the article mentions the high costs of the Bürgergeld program, I'm curious to hear from others: How do you think these differing models of healthcare integration for refugees impact their long-term prospects and the public's perception of the financial burden, especially in countries like Germany facing such a significant strain on resources?