72 минути. 72 минути лудост на живо пред целия свят.

72 минути, в които президентът на Съединените щати обърка Гренландия с Исландия. Няколко пъти. Докато обясняваше защо иска да я купи.

72 минути, в които той заплаши своя съюзник в НАТО Дания с думите: „Можете да кажете „да“ и ние ще го оценим. Можете да кажете „не“ и ние ще запомним.“

72 минути, в които той нарече Гренландия „парче лед“, от което ще зависи съдбата на Земята: „Това, което искам, е парче лед в замяна на световен мир“.

72 минути, в които той заяви, че има „100% шотландска кръв и 100% немска кръв“. Което прави 200%. Но математиката очевидно не е силната му страна.

72 минути, в които той твърдеше, че след Втората световна война Съединените щати са „върнали Гренландия на Дания“. Жалко само, че това е лъжа. Съединените щати никога не са притежавали Гренландия. Никога. През 1916 г. те официално признават датския суверенитет. По време на войната получават само временни военни бази. А през 1946 г. се опитват да я купят, предлагайки 100 милиона долара. Дания казва „не“. Не е имало никакво „връщане“.

72 минути, в които той твърдеше, че „Китай няма вятърни турбини“. Китай. Страната, която е първият производител на вятърна енергия в света в продължение на 15 поредни години. Която държи 45% от всички вятърни проекти на планетата.

Но според Тръмп „те нямат вятърни паркове“. Продават ги на „глупави хора“.

72 минути, в които той каза: „Всички големи петролни компании идват с нас във Венецуела“. Жалко е, че главният изпълнителен директор на ExxonMobil три дни по-рано му каза в лицето, че Венецуела е „непригодна за инвестиции“. Жалко, че Тръмп се възмути и заплаши да затвори Exxon. Жалко, че другите компании стоят отстрани и наблюдават ужасени.

Но той каза в Давос, че „всички идват“.

72 минути, в които той твърдеше, че в САЩ „практически няма инфлация“. Инфлацията в САЩ е 2,7%. Тя надвишава целта на Федералния резерв. И се увеличава, според прогнозите, заради неговите собствени данъци.

Но за него „практически няма такава“.

72 минути, в които той нападна председателя на Федералния резерв, наричайки го „глупав“ и „закъснелия Джером Пауъл“. На живо. Пред световните икономически лидери.

72 минути, в които той разказа, че е повишил митата на Швейцария за отмъщение, защото „една жена“, чието име не помни, го била „раздразнила“.

72 минути, в които той каза, че „вчера пазарът се срина заради Исландия“. Исландия. Държава с 380 000 жители. Тя била сринала Уолстрийт.

72 минути, в които той твърдеше, че Съединените щати „плащат 100% от бюджета на НАТО“. Точно 100%. При положение че американският дял в бюджета на НАТО е около 16%.

Но за него са 100%.

72 минути, в които той обърка Азербайджан с „Абер-байджан“.

72 минути поток на съзнанието. На проверими лъжи. На измислени числа. На заплахи към съюзници. На обиди към длъжностни лица. На географски гафове. На самохвалства, опровергани от фактите.

И светът гледаше потънал в мълчание.

Гледаше как президентът на най-великата сила в света бърка две нации, заплашва Дания, обижда Федералния резерв, лъже за Венецуела, измисля данни за инфлацията, отрича съществуването на китайската вятърна индустрия.

72 минути.

И като си помисли човек, че някога за много по-малко политически кариери приключваха.

Днес просто преминаваме към следващата лудост.

Добре дошли в 2026 година.

Автор: "Abolizione del suffragio universale", превод: MEDIAMALL

б.р. Тръмп обърка титлата на президента на Конфедерацията, наричайки я Премиер.