Промените в структурата и функцията на мозъка по време на хронична употреба на алкохол могат да затруднят спирането му, въпреки желанието на потърпевшите. Знае се, че алкохолът намалява активността на предфронталния кортекс, който участва в планирането и вземането на решения.
Въпреки това медицината знаеше, че някои мозъчни региони могат да се възстановят. Когато се спре пордължителната консумация на алкохол, заради което много държави имат специални програми за помощ на алкохолно зависими. За колко време обаче и колко от функцията се възстановява, оставаше до скоро само тема за спекулации, предава Dir.bg.
Научното изследване, публикувано в сп. Alcohol, разглежда мозъчната кора и процеса на възстановяването ѝ след спиране на алкохола. Разгледани са 34 региона в кората и тяхното състояние, проследени с магнитно резонансно изображение (MRI). И при всичките кортикални региони се наблюдава по-бърз темп на промяна в дебелината от 1 седмица до 1 месец след спирането на употребата на алкохол. След което процесът забавя до достигане на 7,3 години. Учените отчитат също, че намаляването с времето на благоприятния резултат има отношение към хипертонията и дислипидемията. Пушачите също влизат в тази категория, което значи, че спирането на тютюнопушенето. Също може да допринесе за възстановяването на дебелината на кортекса.
Тези резултати дават стимул и ново разбиране за възстановяването на мозъка при алкохолно зависими. Но докато изследването индиректно обяснява защо волята за контрол върху алкохолната консумация е отслабена при редовно пиещите. То психолозите остават леко скептични.
Алкохолизмът, освен заболяване е поведенчески и психологично зависимо състояние. Подобно на наркоманите и тези хора търпят същите изкушения на придобития навик. И промяна на средата е първото, което учените препоръчват, докато трае възстановителния период. Приказката за навикът като втора природа кореспондира и с чувството на приповдигнатост и удовлетворение, което алкохолът предизвиква чрез ефектите си. Макар и ползван широко като антидепресант, по природа алкохолът е депресант и продължителната му употреба прави човек апатичен, отсъстващ от активния живот, неспособен да взима решения, които изискват поемане на отговорност и на един по-късен етап неудовлетворението се превръща в агресия или автоагресия. Промяната на личността пък са следствие на химическите промени, които настъпват в мозъка от постоянната интоксикация. И това, че тези научни данни дават изключително голяма надежда за реабилитация на алкохолно зависимите в активния живот, е необходимо да се изгради цяла система от подкрепяща среда, която да съпътства човека по пътя му към същинското изтрезняване - това, в което се е превърнал животът му.
24.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
