82 години стават днес от рождението на Георги Минчев – големия музикант, певец и композитор.
Той почина след тежко онкологично боледуване на 18 февруари 2001, едва 57-годишен.
Роден е в София на 9 април 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС).
Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците).
През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968 – 1969 г. със Сребърните гривни.
Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.
Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г.
Записва малко известни в България песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия.
През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.
Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков.
Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“.
През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“.
Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.
Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев.