На 23 декември една от най-големите легенди на българската музика – Емил Димитров, щеше да навърши 85 години. Макар да ни напусна преди точно две десетилетия – на 30 март 2005 г., песните му продължават да живеят със същата сила, с която са били създадени.

„Моя страна, моя България“, „Ако си дал“, „Арлекино“ – това не са просто хитове, а част от културната памет на няколко поколения.

Роден в Плевен, Емил Димитров поема по артистичния път още в началото на 60-те години.

През 1960 г. е приет във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев, но паралелно с актьорското си обучение прави и първите си сериозни стъпки в музиката. Дебютира като певец на концерт, воден от Коста Цонев, а песента, с която за първи път излиза на сцена – „Арлекино“, по-късно ще донесе международна слава на Алла Пугачова, която печели с нея „Златният Орфей“.

Българската звезда, призната първо във Франция

Популярността на Емил Димитров далеч не се ограничава само в България. Във Франция той се превръща в истинска сензация – плочите му се продават в огромни тиражи, а някои от тях достигат платинен статус.

През 1971 г. той става първият българин, приет за член на Съюза на френските композитори – признание, което обаче не получава у нас. Причината – липсата на формално музикално образование.

Парадоксално, но в България две от най-обичаните му песни едва не са забранени. Една от тях е „Моя страна“. Композицията се ражда само за една нощ през 1970 г. във Франция, вдъхновена от раждането на сина му.

„Там под родното небе чака моето дете да се върна“, пее Емил в оригиналния текст, написан от Васил Андреев. Първоначалното заглавие е „Песен за моята страна“.

Френската публика я приема възторжено, но настоява за по-различно послание. Така се появява френската версия „Моника“. Година по-късно песента звучи и на български, но властта я посреща с подозрение. В нея са видени „тайни послания“ и намеци за емиграция. Парчето е забранено, а самият Емил разказва приживе:

„Обвиниха авторите ѝ, че е писана за български емигранти в чужбина въпреки фразата „ще се върна“. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей“, но смениха регламента и не можах да взема награда.“

След намесата на поета Павел Матев, близък до Тодор Живков, текстът е редактиран и песента най-сетне излиза под името „Моя страна“ – такава, каквато я познаваме днес.

Роден артист, белязан от трагедии

Сякаш съдбата предварително е начертала пътя на Емил Димитров. Той е син на прочутите Факира Мити и Мадам Сизи – легендарни фигури в българското илюзионно изкуство.

Семейството има двама сина – Юлиан и Емил, които израстват сред артисти, сцена и магия. Докато Юлиан поема по пътя на родителите си, Емил се увлича по рисуването и класическата музика.

Животът на фамилията обаче е разтърсен от тежки загуби. В средата на 80-те години Юлиан е диагностициран с рак и след втора операция умира.

Майката не успява да преживее трагедията и си отива няколко месеца по-късно. На 5 юли 1989 г. умира и Факира Мити.

Личният живот на Емил Димитров винаги е бил обект на внимание. Той сключва брак с певицата и актриса Грета Ганчева, а по-късно два пъти се жени за втората си съпруга Мариета Гьошева. От нея има син, който носи неговото име – Емил. Въпреки спекулациите за различната му сексуалност, певецът остава верен на семейството си и на избрания от него път.

Макар днес да има статут на икона, самият Емил Димитров никога не се е възприемал като звезда.

„Никога не съм се чувствал звезда. Много мразя тази дума. Аз не съм звезда, аз съм константа. Стоя си на положението“, казва той в интервю. И добавя, че „сватбата с публиката“ е била необходима, за да повярват хората на това, което пее.

Емил Димитров си отива от този свят едва на 65 години, но до последно – въпреки прекаран инсулт – не спира да композира. Изпратен е с поклонение в голямата зала на Народното събрание, където хиляди хора идват, за да му отдадат последна почит.

Днес, 20 години след смъртта му, той остава не просто спомен, а трайна част от българската културна памет.