Събитието е известно още като "Процентно споразумение" или "Срещата с процентите" (на английски: Percentages agreement) - неформално разбирателство за определяне на сферите на влияние в Югоизточна Европа след края на Втората световна война.
То е постигнато по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г. По време на среща със Сталин Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%, а Сталин одобрява по принцип предложението, поставяйки отметка с молив. На следващия ден, 10 октомври, външните министри Вячеслав Молотов и Антъни Идън продължават да преговарят по споразумението, изменяйки стойностите за България и Унгария на 80% съветско влияние.
Процентното споразумение има ограничени практически последствия. При уговарянето му, Съветският съюз е окупирал изцяло Румъния и България и започва настъплението си в Югославия и Унгария, а по-късно започва налагането на тоталитарна система във всички страни под негов контрол, независимо от конкретните проценти в споразумението. Основният практически резултат от него е, че Съветският съюз не навлиза в Гърция, позволявайки на Великобритания да окупира страната. Първоначално Съветският съюз ограничава до известна степен активността на комунистическите паравоенни сили в Гърция, но не след дълго вече подкрепя комунистите в започналата Гражданска война.






