По време на атаката срещу танкера Kairos, който в момента се люлее на бурното Черно море само на няколкостотин метра от Ахтопол, на борда са били четирима моряци от Бангладеш.

Журналист от тяхната родина успял да се свърже с тях чрез WhatsApp, съобщава „Флагман“.

Ето какво споделиха моряците пред Prothom Alo:

„Изведнъж последва поредица от експлозии. За секунди огънят се разпространи навсякъде. Дори спасителните лодки изгоряха. Петрол се разля около целия кораб.

Нямаше как да разчитаме само на спасителни жилетки и да скачаме в морето, защото жестокият студ щеше да ни убие на място. Бях изгубил всякаква надежда за спасение и се сбогувах един по един с всички колеги“, разказва Махфузул Ислам, четвърти механик на танкера.

Инцидентът е станал на 28 ноември. По данни на редица международни медии украинският флот е атакувал два танкера в Черно море, които са били сочени като част от т.нар. „сенчест флот“ на Русия.

По време на инцидента на борда на Kairos е имало 25 души. Сред тях – Махфузул Ислам, Ал Амин, Хабибур Рахман и Азгор Хосейн. След спасителната операция моряците са получили първа медицинска помощ и са настанени в хотел на територията на Турция.

Махфузул Ислам описва началото на трагедията:

„Пътувахме от Египет към руското пристанище Новоросийск с празни танкове, за да натоварим гориво. След като преминахме протока Босфор в петък, навлязохме в Черно море. В 16:46 местно време първата атака удари витлото“.

По думите му към кораба са се приближили три обекта, приличащи на дронове.

„Три съда, приличащи на дронове, се приближаваха към нашия танкер на висока скорост. Преди да разберем какво става, първият удари витлото. Последва огромна експлозия. Корабът се разтресе силно. Всички бяхме в шок. Двигателят спря моментално.“

Десет минути по-късно последвал втори удар, този път в зоната с гориво.

„Точно 10 минути по-късно вторият дрон удари. Този път атаката попадна в зоната, където се съхранява горивото за работа на кораба. След експлозията пламъците избухнаха още по-силно. По това време танкерът превозваше 1163 тона гориво.“

Екипажът се опитвал да се добере до мостика, докато огънят обхващал палубата.

„След като достигнахме мостика, мислехме само как да оцелеем, за да ни спасят. Турската брегова охрана беше уведомена. Те казаха, че ще им трябва час, за да стигнат до нас“, разказва още Ислам.

Опитът за помощ от търговски кораб също бил неуспешен заради разлива на гориво и пламъците.

Ал Амин описва отчаяния опит за евакуация:

„Докато огънят се разпространяваше, опитахме бързо да спуснем спасителната лодка. По указания на капитана трима от нас се опитвахме да предотвратим достигането на пламъците до лодката.

Но заради силния вятър не успяхме. Лодката пламна и се взриви. Горящи отломки се разхвърчаха навсякъде“.

Хабибур Рахман добавя:

„Искахме си прошка един от друг. Чувствахме, че няма шанс за оцеляване. Все едно се върнахме от самия праг на смъртта“.

Азгор Хосейн си спомня първите секунди на атаката:

„Когато започна атаката, бях на палубата. Видях три съда, подобни на моторни лодки, да ни следват. Веднага уведомих капитана.

След атаката осъзнахме, че това всъщност са били дронове. И сега, като си спомня за този момент, настръхвам. Навсякъде имаше огън. Носехме спасителни жилетки, но не можехме да скочим в морето – заради ужасния студ, а и водата самата гореше. Ако турската брегова охрана не ни беше спасила, нямаше да оцелеем“.