Елена Гунчева е магистър по право от ПУ „Паисий Хилендарски“. От 2000 до 2010 г. е била юрисконсулт – старши и главен в община Пловдив, в дирекции „Общинска собственост“ и „Правно-нормативно обслужване“. От началото на 2011 г. е адвокат към Адвокатска колегия Пловдив. Избирана е  за народен представител в 47 Народно събрание.

Елена Гунчева е автор на две книги: „България обича героите си мъртви“ и „Оглушителното мълчание на българите“.

В момента се гласуват промените в Конституцията на Република България на второ гласуване в Народното събрание. MEDIAMALL потърси за коментар адв. Елена Гунчева, която бе и народен представител в 47 Народно събрание.

- Адвокат Гунчева, има ли нужда от промени сега действащата Конституция?

- Сегашната Конституция беше приета от Седмото Велико Народно Събрание, като при приемането й имаше проблеми, включително група народни представители отказаха да я подпишат и предприеха гладна стачка срещу приемането й. Въпреки гладната стачка, Конституцията беше приета. Със сигурност не е перфектна, но урежда в интерес на държавата и народа голяма част от обществените отношения. Днес отново Конституцията ще бъде променена – този път не в интерес на държавата и народа, а на определени интереси, които не са свързани с интересите на България и на българите. Промените са внесени от така наречената „сглобка“, което показва и същността на самите промени – сглобени в интерес на чужди държави. Сегашното Народно събрание е с най-ниското доверие сред народа си от 34 години насам. Въпреки това, народните представители от „сглобката“ се чувстват достатъчно уверени и подкрепени /но не и от народа си/, за да правят промени във върховния ни закон.

- Кои са по-сериозните предложения за промени и по какъв начин ще се отразят на държавата и на българите?

- Най-кардиналната промяна е предложението в чл.65 ал.1 от Конституцията. Досегашният текст гласи: „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.“. Самият текст не поставя високи изисквания пред тези, които искат да представляват народа си. Ако сравним с изискването за заемането на която и да е друга длъжност или дори за управлението на МПС, изискванията са много повече. Например може да забележим, че липсва изискване кандидатът за народен представител да е грамотен. Тоест, според досегашната Конституция няма никакъв проблем да бъде избран гражданин, който да не може да чете и да пише, но пък ще може да гласува закони. Което е абсурдно. Също така няма изискване за образователен ценз, явно великите народни представители преди време с присъщата си мъдрост са решили, че няма проблем и човек с основно образование да създава закони и да решава съдбата на държавата. Сега разбираме, че дори тези неособено високи изисквания са в повече, като законодателите от сглобката предлагат от изискванията да отпадне, че само български граждани могат да стават народни представители в българското Народно събрание. С отпадането на това изискване, текстът ще стане: „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.“. Следователно няма да има пречка български гражданин, емигрирал преди 30 години в родината си майка – Турция, имащ турско гражданство, получил образованието си и работещ в Турция, да стане български народен представител и да предлага и гласува закони за българския народ. Оставям на хората да преценят в чия полза ще бъдат тези закони и дали ще се пази българския национален интерес. Или например друга хипотеза – депутат, който има българско и израелско гражданство, трябва да реши дали да гласува промяна, която да позволи на израелски граждани да изкупуват земеделска земя в България без ограничения. Спорно е кой интерес ще надделее в този депутат – дали българското или израелското му гражданство.

- Как ще коментирате интересната хипотеза, ако теоретично възникне военна ситуация или война между България и държавата, на която е гражданин и народния представител в България? Или когато трябва да се гласуват санкции или споразумения с другата държава, на която е гражданин българския депутат, как и в чий интерес ще гласува той?

- В промените не се предлагат някакво ограничение при подобни хипотези или примерно да не гласува този депутат с двойно гражданство по въпроси, които се отнасят до държавата, на която също е гражданин. Какво се случва, ако такъв народен представител с двойно гражданство например е член на службите на другата държава и в последствие се установи това обстоятелство? По какъв начин той ще изпълнява задълженията си и доколко ще се застраши националната сигурност по такъв начин.

Много държави не допускат дори гражданите им да имат двойно гражданство, а за законодателна и изпълнителна власт изискванията са много по-строги. И това е породено най-вече от опазване на националните им интереси и гарантиране, че тези хора ще работят в интерес на Родината си, а не на чужди интереси.

Предлаганата промяна е крайно недообмислена и определено обслужва интересите на чужди държави. Разпоредбата на чл.65 ал.1 от Конституцията следва да бъде разширена, с допълване на изискванията за допускане до Народното събрание, като се включи поне изискване за грамотност, минимум средно образование и все пак някакъв трудов стаж, както и да се включи изискване за морал и почтеност, колкото и тези категории да не подлежат на точно законодателно определяне. Да се намаляват изискванията, означава да вървим към все по-ниска избирателна активност, все повече хора със съмнителен морал, качества и минало да стават народни представители и съответно законодателството да става все по-некачествено. Като адвокат мога да потвърдя, че дори един малък пропуск или грешка в закона, води до тежки последици за гражданите и юридическите лица, които трябва да прилагат приумиците на хора, които не са подготвени за законодателната власт.

Между първо и второ четене постъпиха предложения за изменение на предложените в чл.65 ал.1 промени, като актуализираният текст гласи: „ За народен представител може да бъде избиран български гражданин, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.“. Дори незапознатите с правото биха потвърдили, че промяната на първоначалния предложен текст е козметична и не решава основният проблем.

- Може ли да бъде осъществен ефективен контрол трудно по прилагането на тези текстове?

- Всички помним как се оказа, че един български министър не можа да гласува на последните местни избори, тъй като се оказа, че не е пребивавал в страната. Но пък е управлявал държавата в неговия ресор. Подобни правни абсурди ще стават все повече, ако тези промени се приемат. Остава проблемът с това чий интерес ще защитава депутатът с двойно гражданство – на България или на другата държава, на която е гражданин, по какъв начин ще се уредят задълженията му като гражданин на другата държава, включително военна служба /всеки разбира абсурдността български депутат да служи по време на война в чужда армия и до какви проблеми би довело това/, или примерно ако служи на чуждо разузнаване или в институция в другата държава, на която е гражданин, която има преки интереси от промени в законодателството в България.

Недообмисленото и в интерес на чужди държави законодателство е основна пречка пред развитието на България, а законодателният хаос обслужва само чуждите интереси. Подобно законодателство пряко вреди на българския народ. Да се променя Конституцията по начин, който да допуска чужденци да правят законите в България, може да се определи само по един начин – национално предателство!

Благодаря Ви адв. Гунчева за професионалния коментар.

Димитър Байрактаров, MEDIAMALL

Още новини четете в категория Интервю