Решението на Народното събрание да отхвърли предложението за национален референдум. Който да отложи приемането на еврото в България до 2043 г. е правилно и не нарушава Конституцията. Това виждане защитава и обосновава Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук) до Конституционния съд (КС).

КС беше сезиран от депутатите от „Възраждане“ и ИТН след като на 7 юли 2023 г. парламентът отказа да се организира референдум. Инициативата за него беше на „Възраждане“, бяха събрани 400 000 подписа. А въпросът беше формулиран по следния начин. „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.

В становището си до КС Висшият адвокатски съвет последователно отхвърля всички доводи за противоконституционност на отказа за провеждане на референдум с този въпрос. Първият беше процедурен – че депутатите всъщност не са гласували „против“ провеждането на референдум. А „против“ становището на правната комисия, с което се отхвърля предложението за организирането му.

„Несъстоятелно е твърдението по искането, че действителната воля на народните представители, взели оспореното решение, е била опорочена. Защото при гласуването за тях не е било ясно какво точно подкрепят или отхвърлят. Самото предложение на инициативния комитет за произвеждане на национален референдум. Или негативното становище по това предложение на Комисията по правни въпроси“, заявява ВАдС. И изтъква: „Самите вносители на искането в Конституционния съд не спорят, че в качеството си на народни представители са сред малцинството. Което е подкрепило предложението на Инициативния комитет, т.е. много добре са осъзнавали за какво точно се гласува“.

Адвокатурата напомня, че в пленарната зала не се гласуват становищата на парламентарните комисии. Които са помощни органи на Народното събрание, а конкретното предложение, по което се взема решение.

От „Възраждане“ и ИТН твърдят пред КС, че парламентът е бил длъжен да вземе решение за произвеждане на референдум. Тъй като поставеният въпрос бил ясен и недвусмислен и подписката за него има над 400 000 подписа на български граждани с избирателни права.

„Позицията на вносителите обаче сочи на непознаване или неразбиране на основополагащи конституционни разпоредби. Чиито смисъл е разкрит в досегашната практика на Конституционния съд“, заявява ВАдС.

Той напомня, че България е парламентарна република и по никакъв начин не може да бъде ограничавано правото на парламента предварително да преценява по същество дали в резултат на провеждането на предложения референдум може да бъдат увредени устоите на Конституцията и балансът на конституционните ценности.

Адвокатурата посочва, че нормативната основа за отхвърляне на референдума е чл. 9, ал. 4 от Закона за прякото участие на гражданите във властта и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Според която референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда само преди тяхната ратификация.

В становището се напомня, че с присъединяването си към Европейския съюз през 2005 г. България стана страна по Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). И се е заявила като кандидат за приемане на еврото, като в тази насока е изразена ясна и категорична воля.

От „Възраждане“ никога не са отричали това, но изтъкват, че в международните договори няма срок за присъединяване на държавата ни към еврозоната. Тяхната теза е, че с този референдум еврото няма да бъде отхвърлено, а само ще бъде отложено въвеждането му.

ВАдС заявява, че заключението, че положителният отговор на предложения за национално допитване въпрос няма да обуслови нова държавна политика. Несъвместима както с изпълнението на международните задължения на страната. Така и на конституционното задължение на държавата да служи на жизнените интереси на българското общество, е неоснователно.

„Ако референдумът реши, че в следващите 20 години България не трябва да приеме еврото. Това би означавало фактическо оттегляне на обявената с подписването на европейските договори кандидатура за влизане в еврозоната при изпълнение на необходимите условия за това. С други думи, дори при постигане на положително развитие. Съответно на поставените по-високи критерии, държавата ще трябва да заяви пред своите партньори. До 2043 г. интересът ѝ да приеме еврото отпада. С което ще отстъпи от ангажимента си по ратифицираните от нея международни договори“, изтъква адвокатурата.

И сочи, че още по-зловредно е другото възможно тълкуване – че за да изпълни решението на референдума българската държава ще трябва съзнателно да забави своето естествено развитие в посока към по-голяма финансово-икономическа стабилност, така че до 2043 г. да не е в състояние да изпълни условията за присъединяване към еврозоната.

Източник: news.lex.bg