За по-малко от година доскоро смятаният за най-опитен политик на прехода Ахмед Доган инкасира най-зрелищната политическа загуба, която посттоталитарната ни история помни.

За по-малко от година доскоро смятаният за най-опитен политик на прехода Ахмед Доган инкасира най-зрелищната политическа загуба, която посттоталитарната ни история помни.

На 10.07. 2025 година Доган написа прословутото си писмо, с което поиска оставката на Пеевски като действащ председател на ДПС и от този момент политическата му съдба се разви с бясна скорост, сваляйки го драматично от политическия пиедестал, който той беше убеден, че му принадлежи уставно и пожизнено.

Д-р Ахмед Доган безвъзвратно загуби първо ТЕЦ-Варна и целия си бизнес; после беше позорно изгонен от сараите край София и морето, тъй като се оказа, че не са негови; след това на избори загуби половината си партия; другата половина постепенно избяга от него след изборите; загуби марката ДПС; а накрая под носа му хлопнаха вратите и на партийната централа.

На 19 май 2025 година оттам изнесоха портрета му, архива и документацията на Движението - 36 години след майските събития, които бяха като визитна картичка за философа Меди Доганов. Това е исторически момент. Един мит окончателно и безвъзвратно се сгромоляса пред очите на всички като доказателство за най-големия политически провал у нас.

В същия ден посланикът на Турция у нас Н. Пр. Мехмет Саит Уянък застана на трибуната в Джебел под огромния портрет на Делян Пеевски и отдаде почит на мирната съпротива в Джебел на 19 май 1989 г., подчертавайки, че това е повратна точка в борбата за идентичност и свобода на турците в България. Това е знаково - Турция призна лидерството на Пеевски над българските турци.

През тези десет месеца от началото на разлома си с Пеевски Доган не можа да се справи с нито един от проблемите, които сам създаде, доказвайки, че е неспособен да овладее какъвто и да е кризисен момент; не можа да демонстрира лидерство; размина се с политическите реалности и достигна до такъв трагичен политически край, какъвто нито един друг политик от прехода не е преживял.

В понеделник, в 11 часа, когато отлетяха и последните минути от срока, поставен от областния управител на София, за напускане на централата, поради изтекъл договор, пред сградата на бул. “Стамболийски” 45 А, където е минала 30-годишната история на ДПС, имаше само няколко полицаи. Нямаше бранители на партийния храм така, както активисти на ДПС преди месеци се биха геройски в защита на сараите на своя лидер. Вътре по етажите се разминаваха служители на областната управа, депутати и активисти на АПС. Едните описваха помещенията, за да документират състоянието на сградата. А другите - събираха остатъците от партийната история. Сред тях се оказа и портрет на Доган, рисуван през 1996 година.

Портретът на Доган бе последната вещ, изнесена от централата на ДПС, след което тя бе запечатана.

Така, загубил партията си, Доган загуби и партийния дом.

Историята на Философа приключи.

А в Джебел - символът на съпротивата, кметът Неджми Али се похвали с 83% подкрепа за НОВОТО НАЧАЛО.

19 май 2025-а е краят на създаденото от Ахмед Доган ДПС.

Остатъчните структури около него, които са в насипно състояние, без партийна централа няма как да функционират. Изгонен отвсякъде Доган няма къде да събере и два стола, за да покани новия председателски съвет, който си избра преди седмица.

Назначеното от Доган ръководство се оказа неспособно да съхрани нещо от партията, завещавайки на бъдещето депутат с белязани пари, който се крие зад имунитета си като плъх и шепа некадърници, които мислят само за личното си себеуреждане. Дори честване на майските събития не можаха да организират.

А Джебел, под погледа на турския посланик, продължи да пише новата си история ...

Валерия Велева