Албрехт Дюрер е немски художник. Още в ранна възраст той става известен в Европа със своите печатани гравюри, а днес е смятан за най-видния художник на Северния Ренесанс. Сред най-известните му работи са поредицата гравюри „Апокалипсис“, „Рицарят, дяволът и смъртта“, „Свети Йероним“ и „Меланхолия I“, които са се превърнали в обект на постоянен анализ и интерпретации. Акварелите му то нареждат сред първите европейски пейзажисти, амбициозните му гравюри предизвикват революция в тази форма на изкуството.

Той е художник и гравьор, чете Платон и Витрувий, прави стотици експерименти, опитвайки се да разгадае тайната на идеалната красота, мечтаел да остави след себе си монументален теоретичен труд, в който младите немски художници биха могли лесно да намерят отговорите на въпроси, които някога са вълнували него самия. Дюрер, проявяващ голям интерес към изкуството на античността и италианския Ренесанс, никога не се отдалечава от художествените традиции на европейския Север. Той създава свои произведения като гениален творец, а се отнася към тях като разсъдлив занаятчия. Изглежда рационален и прагматичен, въпреки че всъщност е впечатлителен и раним. Както казва един от биографите му, „Всички споменати противоречия са предизвикани от това, че съзнанието му непрекъснато и упорито работи за примиряването на две велики традиции и два свята: на готиката и на Ренесанса, на Юга и на Север“.

Дюрер, добре запознат с изкуството на Италианския Ренесанс и хуманизма, става един от първите художници, въвели класическите мотиви в изкуството на север от Алпите. Мястото му на ключова фигура в Северния Ренесанс се утвърждава и от неговите трактати, излагащи вижданията му за математиката, перспективата и идеалните пропорции.

В Италия Дюрер отива във Венеция, където се запознава с по-усложненото местно изкуство. Под ръководството на Волгемут Дюрер се е научил да изработва печатни гравюри със суха игла и ксилографии в германския стил, основан на работите на Мартин Шонгауер.Още в Германия той има достъп до някои италиански картини, но двете му пътувания до Италия оказват много силно влияние върху него. Той пише, че Джовани Белини е най-възрастният и все още най-добрият от художниците във Венеция. Картините и гравюрите на Дюрер показват и други влияния, най-вече това на Антонио Полайоло с неговия интерес към пропорциите на тялото, на Мантеня, Лоренцо ди Креди и други. По време на пътуването си Дюрер вероятно посещава също Падуа и Мантуа.

При завръщането си в Нюрнберг през 1495 г. Дюрер отваря собствено ателие. От този първи период в творческия му път правят впечатление предимно портрети, както и няколко автопортрета: портрет на баща му (1497 в Лондон (National Gallery), негов автопортрет (1498) в Прадо в Мадрид, портрет на линдауерския търговец Освалд Крел (надписано „Осволт Крел. 1499“) в Мюнхен, негов автопортрет от 1500 г. също в Мюнхен, портрет на Фридрих Мъдрия (1494/97) в Берлин и други. От 1500 година е „Малкият Христос на кръста“ в Дрезденската галерия, една картина, нарисувана с несравнимо майсторство. От тогава са и няколко творби за олтар: „Седемте страдания на Мария“, Мария молеща се на Младенеца, както и олтара „св. Вайтер“ заедно с Разпятието.

Най-голямо постижение на Дюрер в гравирането са три гравюри, изработени в периода от 1513-1514 година, смятани за негови шедьоври: „Рицарът, Смъртта и Дяволът“ (1513), „Свети Йероним“ (1514) и „Меланхолия“ (1514). След завършването на тези гравюри Дюрер работи за император Максимилиан, който му поръчва да проектира огромен печатен проект на триумфална арка за възхвала на императорските постижения. Този монументален проект, изработен върху 192 дървени блокчета с височина 330 см. е най-голямата гравюра върху дърво, отпечатвана някога. Дюрер става един от първите ентусиазирани последователи на Мартин Лутер. Новата му вяра може да се долови в строгостта на стила и обектите на религиозните му творби след 1520 година. Кулминационна точка в това направление е изобразяването на „Четирите евангелисти“ (1526).

Дюрер е сроден на Леонардо в своите неспокойни интелектуални търсения. Той пише и публикува: „Ръководство за измерването“ (1525), „Инструкция за укрепление на градове, крепости и други местоположения“ (1527), а фундаменталният му труд „Четири книги за човешките пропорции“ (1528) е публикуван през октомври 1528 година, шест месеца след смъртта му.

От 12 юни 1520 година Албрехт Дюрер и жена му се отправят на пътешествие през Бамберг, Франкфурт и Кьолн към Антверпен и други холандски градове, от там той се завръща чак на следващата година. Пътешествието в Холандия е представлявало за него истински триумф. Навсякъде майсторът е приет с възхищение, като антверпенският съвет му предлага годишна заплата от 300 гулдена, чудесна къща като подарък, свободна издръжка и заплащане на всички негови обществени поръчки, за да го убедят да остане за постоянно в Антверпен.

Князе, чужди посланици, учени като Еразъм Ротердамски, и творци му заявяват уважението си и го правят с удоволствие част от своята компания. Новоизбраният император Карл V го уверява, че запазва всичките му привелегии (всъщност това е била целта на цялото пътуване) и му зявява своята кралска благосклонност. От голямо значение за Дюрер е факта, че по време на пътешествието има възможността да се запознае с големите холандски съкровища на изкуството и да се запознае с тамошните изключителни творци. В резултат на пътешествието за нас са останали водените от Дюрер пътнически бележки в неговия дневник, както и множество изображения на духовници, благородници, творци и др. Обратното му пътуване към Нюрнберг започва на 2 юли 1521 година.

След завръщането си в родния си град Дюрер се захваща отново с огромно желание и страст за творческата си дейност. През годините 1520/21 той ръководи украсата на кметството.

Старата пинакотека в Мюнхен притежава две монументални творби на Дюрер, датиращи от 1526 г.: фигурите на апостолите Павел и Петър и на евангелистите Марк и Йоан в човешки ръст, които символизират четирите вида темперамент. Тези две плочи са били подарени първоначално на града Нюрнберг и са били изложени в тамошното кметство. От същата година са и картината „Йероним“, най-добрата от всички картини на Дюрер, както и портретът на Якоб Муфел..

След пътешествието до Холандия Дюрер страда тежко от малария, от която и умира внезапно на 6 април 1528 година, малко преди своя 57-и рожден ден. Симптомите на болестта си – между които и силно уголемяване на далака му – Дюрер скицира в едно свое писмо до лекаря си.

До последния си ден Албрехт Дюрер е продуктивен, като за последно той е работил върху подготовката за отпечатване на една негова творба, разискваща пропорциите на човешкото тяло.

Останките му почиват недалече от гроба на неговия приятел Вилибалд Пиркхаймер в нюрнбергското гробище „Йоханесфридхоф“, като дълго време са били покрити единствено от една обикновена метална плоча, приготвена от неговия свекър за гробницата на семейството.

ARTday.bg