България е изправена пред тежка зима заради поскъпването на природния газ, натрупаните проблеми в енергетиката и финансовото състояние на ключови дружества. Това заяви бившият енергиен министър Александър Николов в предаването „Лице в лице“ по bTV.
Според него има два възможни сценария – цените за потребителите да бъдат задържани за сметка на нови дългове и загуби за енергийните дружества или да бъдат увеличени, което ще засили инфлационния натиск.
„И двата сценария идват в крайна сметка на гърба на населението“, заяви Николов.
По думите му поскъпването на природния газ в Европа ще се отрази не само върху сметките за отопление, но и върху цените на електроенергията и общото равнище на инфлацията. Допълнителни затруднения създават финансовите проблеми на „Топлофикация София“ и „Булгаргаз“, както и предстоящите решения на регулатора за отоплителния сезон.
„Предстои много тежък тест тази зима, който ще е с допълнителна тежест заради ситуацията в Европа“, предупреди бившият министър.
Николов коментира прогнозите за евентуално увеличение на цената на парното с 25%, но уточни, че не знае на какви изчисления се основават те.
Според него, ако се приложат изцяло пазарните механизми и не се предприемат регулаторни мерки за ограничаване на поскъпването, увеличението може да бъде и по-голямо. Той призова за навременни действия, особено за защита на социално уязвимите домакинства.
Бившият енергиен министър коментира и възможната продажба на активите на „Лукойл“, включително рафинерията в Бургас. Според него държавата трябва да бъде информирана за преговорите около стратегическия обект и да използва всички законови механизми за контрол.
„Че е важно да участват представители на държавата, които държат стратегически активи, в разговорите или поне да са надлежно информирани, е факт“, заяви Николов.
Той припомни, че държавата разполага със „златна акция“ и с механизми за контрол върху дейността на рафинерията.
Николов разкритикува решенията на няколко последователни правителства след налагането на санкциите срещу руската компания. Той определи като необосновано предишното ограничаване на износа на горива от България, което според него е създало риск от загуби за дружеството, по-ниски бюджетни приходи и евентуални арбитражни претенции.
По думите му премахването на ограниченията не означава автоматично, че тези рискове са отпаднали.
„Популизмът в България на политическо ниво е много по-силен, отколкото общественият интерес“, коментира бившият министър.
Той обърна внимание и на изключенията от забраната, които са позволявали износ на определени количества с разрешение на Агенция „Митници“. Според него това е създало условия за прекомерна административна намеса в дейността на дружеството.
По повод атаките срещу търговски кораби в Черно море Николов постави под съмнение уверенията, че рафинерията в Бургас има осигурени доставки до средата на декември.
Според него наличието на доставки за определен период не е достатъчно, за да се приеме, че рисковете за енергийните доставки са преодолени.
„Това какъв въпрос решава? Никакъв. Решава го до декември“, заяви той.
Николов настоя за по-голяма прозрачност относно разходите на рафинерията, формирането на цените на крайните продукти и отражението на дейността ѝ върху държавния бюджет.
„Основният въпрос е какви са цените на крайните продукти в България, обосновани ли са или не“, подчерта бившият енергиен министър.
Николов определи финансовото състояние на „Топлофикация София“ като един от най-сериозните проблеми в българската енергетика. Според него досегашният модел на работа не може да продължава безкрайно, а необходимите решения се отлагат от години.
По отношение на идеята дружеството да бъде отдадено на концесия той подчерта, че това не е единственият възможен подход.
„Концесията не е единствено решение и не е абсолютно задължително решение“, заяви Николов.
По думите му енергийните активи в София имат потенциал да генерират допълнителни приходи и да осигуряват възвръщаемост на инвестициите. За да се постигне това обаче, е необходимо сътрудничество между държавната и общинската власт.
Бившият министър отправи критики и към управлението на публичните дружества, като изрази съмнения, че отлагането на реформите през годините е свързано и с политически интереси.
Той настоя за по-силен експертен капацитет в институциите и регулаторите, както и за реална отговорност при допуснати нарушения.
„Политическата среда вместо да обединява, тя разединява“, заключи Александър Николов.






