Животът му, пълен със скитания, лишения и борба, е доказателство за това, че съдбата на писателя и неравнодушния човек никога не е била и няма да бъде лека.
Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала да го приеме.
Александър Солженицин е роден през 1918 година в Кисловодск, Русия.
Завършва математика и физика и по време на Втората световна война се сражава на страната на Червената армия.
През февруари 1945 г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел.
Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелигенти.
Преживяванията си там той описва в романа „В пъвия кръг”. Прекарва известно време в лагери от системата Гулаг и ги описва в „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелаг Гулаг”.
По време на управлението на Хрушчов е реабилитиран, заселва се в Рязан и става учител по математика и физика, като същевременно работи и върху книгите си.
След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели.
Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на „В първия кръг” и „Раково отделение” и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря.
През 1974 г. Солженицин е лишен от руско гражданство и депортиран в Германия.
Живее в Швейцария, в САЩ, но когато през 1994 г. гражданството му е възстановено, той се връща в родината си. Това се случва на днешния ден, 25 май.
Да си припомним някои от цитатите на Солженицин:
„Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.“
„Хубави лица имат хората със спокойна съвест.“
„Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.“
„Нищо не трябва да се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма…“
„Не трябва да бъдеш твърде практичен, че да съдиш по резултатите – по-човечно е да съдиш по намеренията.“
„Не е страшно, че ще умреш някога, страшно е да умреш точно сега.“
„Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.“
„Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо е длъжен да избере лъжата за свой принцип.“
„Ревността – това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.“
„Най-тежък живот има не този, който потъва в морето, рови земята или търси вода в пустинята. Най-тежък живот има този, който всеки ден, като излиза от къщи, удря главата си в касата на вратата, която е прекалено ниска.“
Източник: ARTday.bg
Още новини четете в категория
Култура
29 С
33.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
