Илияна Йотова и Кирил Вълчев влизат в президентската кампания с 44,5% подкрепа сред твърдо решилите да гласуват, а Андрей Гюров и Георги Кандев са втори с 26,1%. Данните на „Алфа Рисърч“ към началото на октомври очертават балотаж, но близо една трета от заявилите намерение да участват във вота все още могат да променят избора си.
Проучването е проведено между 24 септември и 1 октомври 2026 г. със собствени средства на „Алфа Рисърч“ сред 1000 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните. Президентските избори са на 25 октомври.
Очакваната избирателна активност е около 37%, което според представените данни означава приблизително 2,4–2,6 млн. избиратели.
Никой не достига необходимите 50%
При регистрираните към момента нагласи никоя кандидатпрезидентска двойка не получава подкрепа, достатъчна за победа още на първия тур.
„Защо ще има балотаж? Никой от кандидатите не би преминал границата от 50 на сто. Може ли да претърпят динамика? Разбира се, че може“, коментира Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ пред БНТ.
Според данните сред твърдо решилите да гласуват Йотова и Вълчев получават 44,5%, Гюров и Кандев – 26,1%, а Костадин Костадинов и Петър Волгин са трети с 10,5%. След тях са Иван Христанов и Стоянка Черкезова с 3,4%.
30% все още могат да променят решението си
Една от най-важните величини в изследването е не само подкрепата за отделните кандидати, а твърдостта на избора.
Около 70% заявяват, че са напълно убедени за кого ще гласуват, докато 30% допускат, че могат да променят решението си до изборите.
Това оставя пространство за динамика през оставащите седмици на кампанията и е причина сегашните проценти да не бъдат представяни като окончателен резултат.
Голямата неизвестна е колко души ще стигнат до урните
Втората съществена неизвестна е избирателната активност.
Базовото очакване на агенцията е около 37%. Геновева Петрова обаче обръща внимание и на сценарий, при който броят на гласувалите може да падне до около 2 млн. или дори под тази граница.
„Тогава ще настъпи доста различна ситуация, която може да размести политическите пластове, защото сред активните и гласуващите може да очакваме най-твърдите партийни привърженици. Тогава битката ще бъде различна“, коментира тя.
42% от негласуващите са разочаровани от всички политици
Изследването търси и причините част от българите да не възнамеряват да участват във вота.
Сред заявилите, че не искат да гласуват, най-голям е делът на хората, които посочват разочарование от всички политици – близо 42%. Други 26% казват, че сред кандидатите няма човек, който да ги представлява, а 9,5% смятат, че резултатът от изборите е предварително ясен.
Според Геновева Петрова сред хората, които не разпознават свой кандидат, има значителен дял от избиратели на ГЕРБ, ДПС и десни формации.
Още новини четете в категория
Избори
10.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
