Атаките срещу търговски кораби в Черно море са част от по-широка руска стратегия за сплашване на държавите, които подкрепят Украйна, и за подкопаване на установените международни правила. Това заяви носителката на награда „Пулицър“, американската журналистка и историк Ан Апълбаум, в ексклузивно интервю на Николай Кръстев за предаването „120 минути“ по bTV.
Според Апълбаум Москва се стреми не само да затрудни подкрепата за Украйна, но и да покаже на европейските държави, включително България, че е готова да използва военна сила, за да постига политическите си цели.
По думите ѝ действията срещу гражданското корабоплаване изпращат послание, че Русия не се съобразява с установените норми на международното и морското право.
Тя призова европейските държави да осъзнаят мащаба на заплахата и да ѝ се противопоставят.
„Войната в Украйна няма да бъде последната“
Апълбаум смята, че Русия се е променила съществено през последните години, като икономиката и голяма част от обществения живот са все по-силно подчинени на военните цели на Кремъл.
Според нея производството на оръжия и подготовката на кадри за военната индустрия вече имат централно място в развитието на страната.
Тя предупреждава, че докато Владимир Путин е на власт и този модел се запазва, приключването на войната в Украйна няма непременно да означава край на руските военни амбиции.
Журналистката разглежда войната и като инструмент за поддържане на властта на Путин, а засилващите се репресии – като част от трансформацията на руската държава.
Русия иска Балканите в своята сфера на влияние
В интервюто Апълбаум обръща специално внимание и на Балканите.
Според нея Москва се опитва да влияе върху политическите процеси в региона чрез медийни кампании, подкрепа за определени политически сили и разпространяване на антиевропейски и антинатовски послания.
Тя прави разграничение между руските намерения спрямо Украйна и политиката към Балканите. По оценката ѝ Кремъл не се стреми да завладее региона по същия начин, а да го превърне в зона, в която може да упражнява политическо влияние.
Апълбаум отбелязва, че срещу подобни опити съществуват и значителни противодействащи сили.
Какво обединява съвременните авторитарни режими?
Носителката на „Пулицър“ коментира и сътрудничеството между Русия, Китай, Иран и Северна Корея.
Според нея тези държави не са обединени от обща идеология, а от сходни интереси и практики – финансови мрежи, механизми за репресии, наблюдение на обществото и информационно влияние.
Тя посочва, че авторитарните режими обменят технологии и опит, включително във военната сфера.
Апълбаум отправя критики и към западните финансови и консултантски структури, които според нея през годините са улеснявали укриването на капитали и подобряването на публичния образ на представители на авторитарни режими.
В заключение журналистката предупреждава, че опасността за демократичните общества не идва единствено от военни действия. Според нея съществена роля имат и опитите за подкопаване на институциите, общественото доверие и независимостта на информацията.
Още новини четете в категория
Новини
9.4 С
14 С
13.7 С
14.7 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Galina Maximova
18.10.2026 18:41Тази тъпа агентка на ЦРУ е малоумна и посредствена пропагандистка. Интелектоулните й способности са на анимално равнице, но написа навремето една книга, пълна с лъжи. Казва се ГУЛАГ или нещо такова, пълен срам. Връчиха й Пулицър като поощрение, естествено. Книгата й е тотален срам, триумф на агресивната посредственост, на пълния човешки упадък и на наглостта на еснафската, консуматорска култура, която се опитва да погълне историята като донът с кола. Погнуса!