Много, много, много години ДПС бе константа на външно нищонеслучващо се, поне за пред медиите. Официални съобщения, писма на Доган по Коледа и толкоз. Председатели на партията – от безлични до кухо рецитиращи, местни дерибеи онбашии – превърнали се в Крез-ове.

Вали, гърми, ДПС взимаше своето на всички избори. Нищо, че особено напоследък във времето повечето депесари гласуваха с отвращение, заради наложените от Сараите местни шефове на организациите им, ояли се до неприличност и изживяващи се като „босове“.

Преди месеци ДПС смени логото си на „ново начало“. И не друг, а Доган наложи Пеевски като председател на ДПС, наричайки го „феномен“. И изтъквайки качествата му – на свръх работохолизъм и активност. Какво освен това трябваше да се очаква от Пеевски? Да си пуши пурата с кеф в закостенялото застояло блато на ДПС, както го правеха всички предишни председатели на партията? Не, разбира се.

И Пеевски като таран започна да преобръща нагласите в ДПС и да активира почти угасналата машина на партията, която се движеше от години единствено по инерция. Хукна по градове и паланки и даде надежда на отчаяните депесари по места, че никой изобщо не ги чува от Високите Порти в ДПС, и то години наред – че оттук нататък приоритет ще бъдат интересите на местните организации и редовите депесари.

Това си е чиста революция за консервативна партия, каквато бе ДПС.

Свикналите да живуркат като онбашии, напълнили с купища пари и злато дисаги, „стари тамади“ в ДПС, които непрекъснато висяха в Сараите на Доган, успивайки го с безкрайни интриги и слухове, за да разкарат всеки неудобен на тях, изпаднаха в паника.

От една страна Пеевски започна да рие точно тях, от друга страна – редовите организации на ДПС видяха, че може нещо да се промени в застоялото блато на партията им и нададоха глас точно за такава промяна.

Днес Рамадан Аталай, който бе едно от олицетворенията на ояждането в ДПС, пак се хвана за пеша на Доган, изричайки, че Доган рекъл да няма правителсто, а Пеевски бил против.

Пеевски от своя страна рече, че в личен план нямал никакви противоречия с Доган, но в партиен – щял да слуша гласа на хората.

Джихад?! /от турски – война/

Ами джихад си е. Никаква промяна в този живот, дори и в личния, не става без революция – и на действия, и на мисли, и на поведение.

И трябва да се каже в прав текст онова, което от много наблюдатели се премълчава.

ДПС бе стигнала критичната точка на дъното. Знаят го всички, които отблизо следят процесите там. Още преди повече от година, и то когато изобщо го нямаше още Пеевски като председател, в средите на ДПС се готвеше бунт и обединяване срещу Карадайъ и изобщо водената политика вътре в партията.

Никаква тайна не беше, че партията се упралвлява с интриги, слухове, набутани на Доган, който дори не си правеше труда да проверява кое е истина и кое лъжа, и волно или неволно торпилираше собствените си организации.

Който и депесар да питате, ще ви каже, че партията бе в пълен колапс, нищо, че отвън изглеждаше УЖ в кондиция.

Пеевски хвърли камък в това застояло блато и затова редовите организации застават зад него. Защото искат глътка въздух и поле за действие на местно ниво, а не да се пристискват и да не смеят да кажат и думичка, защото местните им онбашии ще спретнат поредна интрига пред Доган.

В ДПС наистина върви джихад. Пеевски го изрече така: „Ново начало“, а онези, които не го разбират, остават в миналото. Доган мълчи и е лековато и смешно да оставя Аталай да му препредава думи, за които не знаем дали са точни или манипулирани.

Така или иначе революционните промени в ДПС започнаха. И каквото и да се случи в тази война, свободния дух от бутилката вече е пуснат. И нищо повече няма да бъде същото.

Източник: Afera.bg