Андре Малро е известен е с романите си „Изкушението на Запада“, „Надеждата“ и най-вече „Човешкият жребий“, който му носи престижната награда „Гонкур“. Тези книги на Малро са преведени на български. Той е бил голям поддръжник на Шарл дьо Гол. Дьо Гол го избира за министър на информацията, впоследствие и на културата по време на своето управление.
През 30-те години Малро участва в археологически разкопки в Иран и Афганистан, основава заедно с Луи Арагон Международната асоциация на писателите в защита на културата и участва като пилот в гражданската война в Испания на страната на републиканците. Романът му „Надеждата на човека“ (1938 г.) разказва именно за тази война.
По време на Втората световна война участва в антихитлеристката съпротива, през 1944 г. е арестуван и осъден на смърт, но е спасен точно преди да бъде екзекутиран. През 50-те години Малро създава концепцията за панкултуралния „музей без стени“ чрез книги като „Гласовете на тишината“.
Малро умира на 23 ноември през 1976 г.
„Има справедлива война, но няма справедлива войска.“
„В политиката, както и в граматиката, грешката, която всички вършат, се провъзгласява за правило.“
„Дълговечното произведение на изкуството е винаги осакатено – от него е ампутирано времето.“
„Интелектуалците са като жените – и те бягат подир военните.“
„Културата не може да се наследи, тя трябва да се завоюва.“
„Настоящият религиозен живот е всекидневно обръщане във вярата.“
„Няма вече народно изкуство, защото няма и народ.“
„Няма герои без зрители.“
„Разбрах, че животът не струва нищо, но също така разбрах, че нищо не струва колкото живота.“
„Революцията е ваканцията на живота.“
„Търсачът на приключения не е нещо друго, освен митоман.“
„Шедьовърът е гаранция за гениалност, но гениалността не е гаранция за шедьовър.“
„Човек не е това, което си мисли. Той е това, което крие.“
„В литературата, както и в живота, човек често е шокиран от избора на другите.“
„Книгата за изкуството е музей без стени.“
Борис Белев
ARTday.bg