Новите атаки срещу търговски кораби в Черно море поставят въпроса за сигурността на българското крайбрежие и рисковете от разрастване на военните действия в региона. Бившият министър на отбраната Ангел Найденов коментира ескалацията, възможните цели на нападенията и необходимостта от подкрепа от съюзниците в НАТО в предаването „Денят ON AIR“.
Според Найденов напрежението в Черно море не е от последните седмици. То се задълбочава от 2023 г., когато Русия се оттегли от зърненото споразумение, уреждащо корабоплаването от и до украинските пристанища. Ударите срещу търговски кораби в региона се засилват от 2024 г.
„Черно море е отдавна арена на преки военни действия и удари по търговското корабоплаване“, заяви бившият министър.
По думите му атаките от 6 октомври и последвалите нападения са разколебали представата, че западната част на Черно море е сравнително безопасна заради близостта си до България, Румъния и Турция.
Найденов посочи, че между 1 юли и 28 септември са регистрирани 156 удара срещу кораби в руски и украински води, както и 139 атаки срещу пристанища.
Според него от началото на годината са атакувани 45 кораба в районите около България, Румъния и Турция — зони, смятани доскоро за сравнително по-нискорискови.
Бившият министър определи нападенията като грубо пренебрегване на моралните и правните норми, свързани с корабоплаването. Той смята, че зад ударите стоят руски сили, като аргументира позицията си с обстоятелствата около атаките и липсата на логика Украйна да напада търговски кораби.
По думите му една от възможните цели е да бъдат блокирани маршрутите в прилежащата зона на България, включително районите до 12 морски мили отвъд териториалното море.
„Тези удари превръщат екипажите в беззащитни заложници на ударите с дронове“, заяви Найденов.
Според Найденов ситуацията вече се развива в рамките на консултациите, предвидени в член 4 от Северноатлантическия договор, тъй като има реакция от европейски и натовски ръководители и структури.
Член 4 позволява на всяка държава членка да поиска консултации, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.
Найденов отново подчерта убеждението си, че атаките са извършени от руски сили. Това е неговата оценка за отговорността за нападенията.






